— Това е Лейф — Тайрън посочи към мен, когато се обърна към хората, насядали около дългата маса. — Той е новият ми ученик. За жалост, баща му и майка му са починали, така че е пътувал дотук сам. Сигурен съм, че ще се справи добре. Нека го накараме да се почувства добре дошъл.
Съобщението бе посрещнато с усмивки, но никой не проговори. Тайрън седна начело на масата и ме насочи към долния й край. Докато чакахме слугите да приключат с поднасянето на храната, той ме представи.
— Това е дъщеря ми Тийна — каза и кимна към младата жена, седнала от дясната му страна. — Омъжена е от четири години и вече ми осигури първия ми внук. Но ще го срещнеш чак утре, тъй като го сложиха да си легне.
— Приятно ми е да се запознаем, Лейф — каза Тийна и ми се усмихна дружелюбно. — Надявам се, че ще бъдеш щастлив тук. Сега ние ще бъдем твоето семейство.
Тя беше много привлекателна жена, с руса коса и сини очи. С един поглед можех да усетя, че беше топла, щедра и много искрена. Харесах я моментално.
— А това е съпругът й̀, Къри — продължи Тайрън, като сложи ръка върху рамото на мъжа, който седеше срещу Тийна. — Кърн всеки момент ще започне петия си сезон като боец на Арена 13. Тази година би трябвало да затвърди предишния си успех и да се издигне много високо в класациите. Ще имаш възможност да го опознаеш добре, тъй като той ще провежда част от обучението ти.
Кърн беше висок мъж с много тъмна коса: изглеждаше искрен и дружелюбен като съпругата си.
— С нетърпение очаквам да работя с теб, Лейф — каза той. Имаше вид, сякаш наистина го мислеше.
Започнах да се отпускам, но когато Тайрън насочи вниманието си към другите вечерящи, атмосферата съвсем не беше толкова топла. Имаше две момчета приблизително на същата възраст или малко по-големи от мен; те ме гледаха втренчено, с повдигнати вежди.
— Всичките ми нови възпитаници прекарват първия си сезон под моя покрив. След това имат квартири в пределите на Колелото. Това е Палм — каза Тайрън, като посочи към по-светлокосото момче. Косата му беше подстригана много късо, а гърбът му беше скован. Сигурен съм, че ако и двамата стояхме прави, той щеше да ме гледа отвисоко, защото излъчваше чувство на превъзходство. — Палм е по-възрастният и по-опитният, и вече има зад гърба си няколко месеца обучение. Иска да се бие зад три лакса. За късмет, баща му може да си го позволи — много е скъпо да ги купиш и да ги поддържаш.
Палм кимна в моята посока. Насили се да се усмихне, но само с уста, не и с очи. Можех да усетя, че не приемаше с радост присъствието ми.
Другото, по-дребно момче, ми беше представено като Дейнън. Имаше по-тъмна коса с миши цвят и беше много слаб и строен. Изглеждаше нервен и неуверен в себе си. Макар да ми се стори по-дружелюбен в поздрава си, отколкото Палм, погледът му беше предпазлив.
— Е, добре, да започваме. Заповядайте! — покани ни Тайрън, като гледаше право към мен. — Не е добра практика да тренираш на пълен стомах, затова имаме лека закуска и само едно похапване набързо на обед. Така че се наяжте добре, защото това е главното ядене за деня.
Не ми трябваше втора покана, така че отрупах чинията си с резени телешко и купчина картофи и зеленчуци, а си сипах щедро и от соса. За пиене имаше вода, но забелязах, че въпреки правилото си по отношение на възпитаниците си Тайрън пиеше червено вино.
В далечния край на масата имаше смях и разговори; щях да съм далеч по-доволен да бъбря с Тайрън, Кърн и Тийна. Двете момчета до мен бяха твърди заети с ядене, за да разговарят: боях се, че щеше да се окаже трудно да ги опозная.
Трополене пред вратата привлече вниманието ми и когато вдигнах поглед от чинията си за миг, видях как някой друг влиза в стаята и се настанява до Тийна. Беше тъмнокосо момиче приблизително на моята възраст; носеше свободни широки панталони, привързани с черни панделки на глезените над ботуши, които изглеждаха същите като онези, носени от бойците на Арена 13. Косата й беше прибрана на кок, придавайки на лицето й суров и ъгловат вид.
— Това е по-малката ми дъщеря, Куин, на която й става навик да закъснява за храненията. — Тайрън отправи към дъщеря си продължителен изпитателен поглед. — Куин, това е новият ми възпитаник, Лейф.
Куин дори не се престори, че се усмихва. Взря се в мен със сурови, враждебни кафяви очи. За моя изненада, на лявата й буза видях белег, спускащ се точно изпод окото почти до ъгълчето на устата й̀. Макар че белегът не беше обезобразил лицето й̀, иначе привлекателните й черти бяха разкривени — разкривени от гняв заради присъствието ми.
Но поне, за разлика от двамата ученици, беше честна.