В стаята имаше трима души, които явно не ме искаха тук.
След вечеря, по нареждане на Тайрън, последвах Палм и Дейнън на горния етаж до спалните ни помещения.
Трите легла бяха подредени в редица по протежение на дългата тясна стая. До всяко легло имаше малък скрин с чекмеджета с по една потрепваща свещ. Отляво беше единственият прозорец: дългите зелени завеси бяха вече затворени.
— Това е моето легло, онова е на Дейнън — а това е твоето — каза Палм и посочи към леглото най-далече от прозореца. До него имаше друга затворена врата и забелязах, че имаше ключалка, но не и дръжка.
Нещо друго привлече погледа ми — картина в рамка, която висеше над леглото на Палм. Беше сцена от Арена 13. На преден план един боец гледаше напред; зад гърба му стоеше лакс. Мъжът държеше ръцете си широко разперени, с проблясващи в тях мечове. Зад него лаксът беше вдигнал мечовете си под ъгъл от четирийсет и пет градуса, така че заедно изглеждаха като едно създание с четири ръце — могъщо, опасно същество, което запращаше предизвикателство право към мен.
— Харесва ли ти? — попита Палм. — Струваше много пари да поръчаме да нарисуват това. Знаеш ли кой е това…? — посочи към боеца.
Поклатих глава.
— Това е Мат, великият герой на Арена 13. Победил е Таласъма петнайсет пъти!
Взрях се в картината и преглътнах. Устата ми беше много пресъхнала. Внезапно изпитах чувството, че ще падна, затова отидох и седнах на ръба на леглото си.
Едва бях седнал, когато ме заля вълна от изтощение — пътуването дотук и адреналинът от деня най-сетне ме надвиха. Но двамата ми съквартиранти очевидно не бяха готови да ме оставят да спя: гледаха ме втренчено, сякаш ме чакаха да заговоря. Не можех да измисля какво да кажа и мълчанието сякаш се проточи дълго.
— Откъде си? — попита най-сетне Палм.
— Живеех точно на юг от Мипосин — отвърнах.
— Определено изглеждаш и звучиш, сякаш идваш отнякъде долу на юг.
Говореше с ясния, рязък акцент на севера. Първото ми впечатление се беше оказало правилно: във всяка негова сричка се долавяше превъзходство. Имаше предвид акцента ми, с неговите по-широки гласни, и по-тъмния цвят на кожата ми. Изражението върху лицето на Палм подсказваше, че съм достоен за съжаление.
— С какво се занимаваше баща ти? — попита той.
— Беше фермер.
— Баща ми притежава една от най-обширните ферми северно от Гиндийн — каза Палм, сякаш не беше проумял онова, което бях казал току-що. — Ще се бия зад три-глад, а Тайрън обеща лично да ми го настрои. Вече започна работата. Трите лакса сигурно ще са готови след няколко седмици — ще имам много време да се упражнявам преди ТН. Знаеш ли за ТН?
Момчето очевидно демонстрираше колко по-опитно е от мен. Не беше нужно той да ми казва, но поклатих глава — най-добре беше да бъда честен.
— Това е състезанието, което наричаме Турнира на новаците По-късно през сезона има турнир за всички възпитаници и аз ще го спечеля. Макар че ти си новобранецът тук, също ще трябва да се включиш. Задължително е. От позиция „мин“ ли ще се биеш?
Кимнах, забелязвайки слаб щракащ звук в края на някои думи, докато говореше. Запитах се дали няма нещо нередно с челюстта му.
Палм ми отправи отново онзи съжалителен поглед.
— Дейнън също — каза и се ухили на другото момче. — Но е трудно да победиш добър три-глад, така че по-добре да свикнеш да бъдеш побеждаван — Дейнън може да ти разкаже всичко по въпроса.
Той внезапно се изправи на крака и отиде до стената, притискайки дланта на дясната си ръка към нея, точно над горната табла на леглото ми.
— Тази стена е гореща! — заяви високо и се ухили отново. — Ела тук, Лейф! Пипни я и ми кажи какво мислиш!
Досетих се, че това е някакъв номер, но трябваше да им играя по свирката. Знаех, че ми предстои да прекарвам много време с Палм и Дейнън, затова не исках да изглеждам враждебен при първата ни среща. Щеше да се наложи да направя усилие да се държа приятелски и да се разбирам с тях. Прекосих стаята и притиснах длан към стената, както беше направил Палм току-що.
— Какво мислиш? — попита той. — Прав ли съм, или не?
На допир дървената стена наистина беше леко топла, но това беше всичко.
Преди да съм принуден да кажа мнението си, Палм ми зададе друг въпрос:
— Защо е толкова гореща според теб?
Свих рамене.
— Защото в съседната стая спи момиче — добави той с усмивка, по-широка от всякога. — Ето защо. Тя кара стените да горят!
— Коя е тя? — попитах. — Какво момиче?
— Ами Куин, разбира се, по-малката дъщеря на Тайрън. Какво мислиш за белега й̀?