— Как го е получила?
— Куин е луда по Триг. Непрекъснато упражнява стъпките. Това е загуба на време, разбира се, защото на жените не е позволено да участват — не могат дори да стъпят на арената. Но тя не иска и да чуе — упражнява се, сякаш наистина вярва, че ще й позволят да се бие там. Това са просто глупости. Във всеки случай, един ден слезе в избата и задейства един лакс. И то не просто тренировъчен. Беше лакс, който беше подготвен за Арена 13. Би се с него меч срещу меч и насмалко не изгуби едното си око. За неин късмет, Тайрън слезе точно навреме да й спаси живота. Тя можеше да загине.
Палм още се хилеше, а аз започнах да почервенявам от гняв. Какво му беше толкова смешното на това едва да не загинеш? Почувствах се смутен и разгневен. Всичко, което беше казал дотук, ми се струваше като една дълга шега за моя сметка. А защо Дейнън беше толкова мълчалив? Нямаше ли какво да каже за себе си? Мълчанието му започна да ме дразни.
Внезапно по стената над леглото ми се разнесе силно почукване. Беше последвано от още две.
— Аз съм номер едно, Дейнън е номер две, а ти си номер три. Три почуквания! Значи ти! — викна развеселено Палм. — Куин чука за теб. По-добре не я карай да чака!
Втренчих се удивено в него.
— Не гледай толкова нещастно — подхвърли насмешливо той. — Куин може да бъде забавна. А ако искаш да се ползваш с благосклонността на Тайрън, трябва да угаждаш на Куин. Тя много спори с баща си пред хора, защото обича да я възприемат като бунтарка. Но, повярвай ми, те са доста близки. Ядосаш ли я, изхвърчаш оттук!
Изправих се на крака.
6.
Куин
Краката й упражняват криволичеща походка с тътрене на стъпала, научена на улицата.
Като дългокрака муха по потока.
Умът й се движи по тишината.
В ключалката се завъртя ключ и загледах как вратата до леглото ми се отваря бавно, позволявайки в стаята да проникне лъч жълта светлина от свещ.
Почувствах очите на Палм и Дейнън да ме наблюдават.
— Върви! Не я карай да чака. Куин се раздразва много лесно — каза Палм.
За момент се поколебах. Дали и Куин беше посветена в шегата? Дали и тримата скоро щяха да ми се присмиват?
Реших да действам. Имаше ли значение? Със сигурност това бе просто малко забавление: вероятно един вид ритуал на посвещаване, през който преминаваха всички новобранци. Така че, все още чувствайки се глупаво, тръгнах към вратата, отворих я по-широко и влязох в съседната стая.
— Доста се забави! — изсъска Куин с раздразнено изражение на лицето. Подмина ме с широки крачки, за да затвори вратата и да завърти отново ключа в ключалката.
Хвърлих поглед към ядосаното й лице, после бързо огледах стаята. Изобщо не приличаше на момичешка стая. Два кръстосани меча бяха закрепени на стената точно над леглото й̀, а далечната стена беше покрита със скици — явно сцени от Арена 13. Те незабавно привлякоха вниманието ми и се приближих да ги разгледам.
— Страхотни са! — казах. — Сама ли си ги рисувала?
Куин кимна. Усмивка освети лицето й и тя изведнъж ми се стори съвсем различна от момичето, което ми се мръщеше по време на вечерята. Първо, носеше рокля — пурпурна дреха, прилепнала като втора кожа. Беше къса, с малки черни кожени копчета по цялата дължина отпред и едва покриваше коленете й̀: дългите ръкави се спускаха надолу почти до края на палците й̀. Косата й беше пусната, смекчавайки чертите на лицето й̀. От дясната страна беше много дълга, но от лявата беше отрязана далеч по-късо, почти сякаш за да привлече вниманието към белега й̀.
Но най-зашеметяващото нещо у Куин бяха устните й̀.
Бях видял жените на Арена 13 по-рано — устните на всичките до една бяха оцветени в черно: изглежда, че такава беше модата. Но само горната устна на Куин беше черна. Долната беше оцветена в яркочервения нюанс на артериална кръв.
Тя дойде много близо и хвана яката на ризата ми, разтривайки я между палеца и показалеца си, сякаш опипваше тъканта й̀.
Беше толкова близо, че можех да почувствам топлината от тялото й и почти да усетя вкуса от уханието на кожата й върху задната част на езика си. Затаих дъх и сърцето ми започна да бие по-бързо. Бях силно привлечен към нея, но се смущавах от дрехите си. Знаех, че мириша на застояла пот.
— Мръсен си — каза тя. — Това ми харесва. Автентично е. Някои от хлапетата си късат дрехите и не се мият, но всичко е само преструвка.
— Пътувам от повече от две седмици — обясних. — Дойдох тук пеша от Мипосин. Баща ти каза, че ще ми намери чисти дрехи утре.
— Жалко — каза тя. — Опитай се да не вдигаш твърде много шум. Баща ми спи леко, но това стълбище не минава покрай стаята му.