Ужасът на това, което казваше, ме изпълни с гняв. Ръцете ми започнаха да треперят.
— Таласъма е откраднал душите им. А хората са прави да се плашат — но прибягват до суеверни ритуали, които не вършат работа. Фермерите пръскат свинска кръв по протежение на оградите на имотите си, за да възпрат Таласъма. Някои жители на града вярват, че той се страхува от къпинови храсти и коват бодли от тях по вратите си.
Не казах нищо, просто чаках Куин да продължи. Ръцете ми още трепереха и се чувствах неспособен да говоря.
— Е? Да не си глътна езика? Нямаш ли нищо за казване?
— Може и да съм нов в града, но наистина знам за Таласъма… — поех си дълбоко дъх, за да овладея гласа си. — Той тероризираше хората чак на юг до Мипосин. Убиваше и там.
— Може ли да те попитам нещо? — запита Куин.
Кимнах.
— Защо дойде тук? С нетърпение очакваш да се биеш на Арена 13, нали?
— Разбира се, че очаквам с нетърпение. Именно това искам повече от всичко друго. Точно затова заминах от Мипосин.
— Добре е да знаеш, че на Арена 13 съществува особено голяма опасност от Таласъма. Баща ми невинаги разказва на новобранците си, но мисля, че е редно да те предупредя. Понякога Таласъма идва тук и предизвиква някой боец в позиция „мин“ там. Залага огромна сума и букмейкърските къщи са принудени да приемат залога. Напоследък Таласъма винаги побеждава… Мъртъв или жив, изгубилият бива отвеждан в бърлогата на Таласъма и не го виждат никога повече. Един ден това може да бъде твоята участ… Все още ли искаш да се биеш там?
Всъщност това, което Куин току-що ми бе казала, ме изпълни с още по-голяма решителност.
— Да, все още искам да се бия на Арена 13. Опасността от Таласъма не ме разколебава.
— Чувствам се точно по същия начин — каза Куин. — Ще ми се да можех да се бия там.
7.
Голямо разочарование
„Множество“ е терминът за последователност в код на езика Ним.
Един създател на кодове може да събира или да изважда от него.
Новият код винаги се разполага в най-горната част на множеството.
Напуснахме високите части на Колелото, но не слязохме чак до стъпалата. Куин ме изведе през различна врата.
— Сега сме на покрива на тринайсетте арени — каза тя, като посочи през голямата кръгла зала: видях огромен дървен стълб, който се издигаше вертикално от центъра и се губеше в мрачната, обвита в сенки необятност на купола някъде далече над главите ни.
— Това се нарича Омфал — каза Куин, посочвайки към големия стълб. — Той е центърът на Колелото — някои твърдят, че е самият център на Мидгард.
По големия стълб бяха прикрепени поредица от бележки, покрити с имена и числа.
— Това списъците ли са? — попитах, докато вървяхме натам. Спомних си как Тайрън ми каза, че са на този етаж.
— Да — отговори Куин. — Слагат нови всяка седмица. Сега там горе е редът на битките за тази седмица — първата седмица от тазгодишния сезон на Арена 13. Някои са публично отправени предизвикателства; други са поставени там от онези хора с власт, които решават кой с кого трябва да се бие в съответствие с положението си в йерархията. Погледни този… — тя посочи един, включващ само две имена върху един лист, ограден с плътна черна рамка. — Това означава битка за отмъщение: такава, в края на която някой ще си изгуби главата или ще бъде накълцан на парчета.
— По-рано гледах една — казах й̀, като клатех глава. — Не мога да повярвам, че правят това. Безсмислено е!
— Някои хора са глупави! — изсъска тя. — Случва се по два-три пъти на сезон. Някой, който се бие на Арена 13, те намразва и те предизвиква на битка до смърт. Приемеш ли, животът ти е изложен на риск. Това е още нещо, което баща ми не позволява. На нито един от неговите бойци не е позволено да се бие в схватки за отмъщение. Мисля, че това е едно от добрите му правила.
Усмихнах се и кимнах, и се върнахме до стъпалата. Няколко минути по-късно бяхме обратно на приземния етаж, излизайки в сенките на огромното Колело, чиито високи дървени стени се извиваха и се простираха пред и зад нас. Нощният въздух беше хладен.
— Много ме разочароваш — каза ми Куин, докато вървяхме. — Изобщо не си какъвто очаквах.
— Какво очакваше? — попитах сърдито, заварен неподготвен. Мислех си, че се разбираме добре: Куин сякаш си беше позволила да бъде откровена пред мен на върха на купола, но беше напълно непредсказуема.