— Очаквах някой забавен, който ще поема рискове и ще направи живота в това затънтено място по-интересен — каза тя. — Но ти се страхуваше от баща ми твърде много, за да отпиеш дори глътка вино. Е, момчетата, които спазват правилата, са скучни!
Просто свих рамене и не продължих темата.
Защо да влизам в дребнав спор и да казвам неща, за които щях да съжалявам по-късно? Какво бих постигнал с това?
Тук още се мотаеха групи от хора и сега видях няколко големи каруци, спрени наблизо. С възцарилото се помежду ни сега кисело настроение Куин забърза по паветата, а аз я последвах мълчаливо: обувките ми издаваха хрущящ звук, докато вървях.
Внезапно от сенките между каруците на пътя ни се изпречи една фигура, отправяйки се към Куин. Зачудих се дали го познаваше, но напрегнатата поза на раменете й ме накара да се усъмня. Макар че лицето на мъжа беше в мрак, видях, че беше едър. Той започна да се олюлява леко, като се приближаваше, докато застана точно пред Куин. Дори изотзад можех да усетя киселия мирис на ейл в дъха му. Не изглеждаше приятелски настроен.
Тръгнах напред, с намерението да се изпреча между него и Куин. Но не получих този шанс.
Когато мъжът залитна към нея, видях нещо да проблясва на лунната светлина. Куин държеше нож в дясната си ръка.
Последва бърза вихрена схватка, а после всичко свърши. Куин се хвърли към него и мъжът се просна назад на паветата. Изпъшка и тромаво се изправи на крака; видях тъмната кръв, която се стичаше по челото му и влизаше в очите. Куин пристъпи отново към него, заплашвайки го с острието.
— Допусна голяма грешка — изсъска тя. — Или влоши нещата, или се омитай! Ти избираш!
Той вдигна двете си длани и се отдръпна заднешком, бързо стопявайки се в сенките.
— Ти го поряза! — избълвах удивено.
Куин поклати глава и се усмихна мрачно:
— Не, само го ударих по челото с дръжката. Раните по главата кървят много. Изглеждат далеч по-тежки, отколкото са — като боец с тояги би трябвало да знаеш това.
— Винаги ли носиш нож? — попитах.
— Винаги! Това е острие Триг. Бих се чувствала гола без него.
Гледах как пъхна ножа обратно в дългия ръкав на роклята си.
— И ти носи — посъветва ме тя. — Един ден ще ти потрябва.
— Трябва да положа клетва — казах й — никога да не си служа с хладно оръжие извън арената.
— Е, аз няма нужда да се тревожа, понеже на мен няма да ми позволят да положа тази клетва — каза Куин горчиво.
Върнахме се мълчаливо в къщата на Тайрън. Последвах Куин горе до стаята й̀, после влязох в моята през свързващата врата. Докато я заключваше зад мен, чух смях от тъмнината вдясно.
— Е, скоро се върна — подметна Палм. — Аз не бих се надявал на втора покана!
Направих се, че не съм го чул, и се шмугнах в леглото. Мина дълго време, преди да успея да заспя.
— Тази стая мирише на потни чорапи. Време е за ставане! Отворих очи и видях как някой отдръпва завесите, обливайки стаята с дневна светлина. После прозорецът беше отворен с трясък и почувствах студен въздух върху лицето си.
Над мен се наведе усмихнатото лице на Тийна.
— Добро утро, Лейф — каза тя. — Сложих дрехи за преобличане в долния край на леглото ти.
Преди да успея да й отвърна с пожелание за добро утро, тя беше излязла забързано от стаята, затваряйки вратата зад себе си.
— Никога не чука — възропта Палм и изпълзя от леглото. — На това място човек изобщо не може да се усамоти.
Не знаех защо мърмореше. Тийна беше много мила — хубаво беше такава жена да се държи любезно и да се грижи за теб. Почувствах внезапен спазъм на болка, когато си спомних майка си и как тя ме обичаше и се грижеше за мен. Понякога си мислех, че съм се примирил със смъртта й̀, но после скръбта идваше изневиделица с почти несломима сила.
— Къде те заведе Куин снощи? — запита Палм.
— До Колелото — отговорих.
— Какво ти показа?
— Отидохме в един бар, където танцуваха хора. После, след като се качихме чак до върха на купола, тя ми показа Омфал.
Палм не каза нищо, просто се взираше в мен с удивено изражение на лицето. Може би не беше преминал през същото посвещаване като мен.
Облякох се в дрехите, които Тийна ми беше оставила. Бяха ми големи, но поне бяха чисти и свежи. Собствените ми мръсни, овехтели дрехи бяха изчезнали. Вероятно не си струваше да се перат.
Преди да успея да си вържа обувките, Палм беше излязъл. Никога не бях виждал някой да се облича толкова бързо.
— Закъде сте се разбързали? — попитах Дейнън.
Настъпи дълго мълчание. Помислих си, че няма да отговори, но после той проговори.