— Не се полага много време за закуска. А ако закъснееш да слезеш, не ядеш… — Внезапно той се усмихна леко. — Просто разстрои Палм — каза. — Куин извежда всички новобранци да им покаже Колелото, но нито Палм, нито аз сме имали шанс да се качим до върха на купола. Сигурно е използвала някой от ключовете на баща си.
Тайрън стоеше до вратата, когато последвах Дейнън в трапезарията. Ако храната беше толкова вкусна, колкото вечерята снощи, тогава исках да съм сигурен, че ще се нахраня до насита.
— Чакам всички ви на етажа за тренировки след десет минути — обяви Тайрън. — Не закъснявайте! Ще трябва да си събуеш обувките и чорапите, преди да влезеш, Лейф. Босите крака ще ти дадат по-добра опора. В края на месеца ще ти дам ботуши Триг — ако все още си с нас.
С тези думи си тръгна.
Палм, вече седнал на масата, не си направи труда да прикрие насладата си от последната реплика на Тайрън към мен и из тялото ми се разля вълна от гняв. Беше ми напомнено, че съм тук само на изпитателен срок — това беше съвсем честно. Но внезапно осъзнах, че Палм искаше да се проваля.
Закуската се състоеше просто от препечена филийка и две варени яйца, но бях гладен и всяка хапка ми беше вкусна.
Палм изгълта лакомо закуската си и се втурна навън без нито дума.
— Обича да слиза пръв, за да не изгуби благоволението на Тайрън — каза Дейнън. — Но това не променя нещата — Тайрън е справедлив. Стига да не се мотаеш със закуската, не мисля, че го интересува кой слиза пръв.
Усмихнах се на Дейнън и кимнах. Беше заговорил, без да го подтиквам. Може би беше стеснителен: просто щеше да отнеме време да го опозная.
Тренировъчният етаж нямаше прозорци и се осветяваше от факли високо в стените, вместо от свещник. Нямаше и галерия — или двете огромни врати, през които влизаха бойците. С изключение на това, беше точно копие на Арена 13: петдесет крачки дължина на двайсет и пет крачки ширина, заемайки целия първи етаж от къщата на Тайрън. Беше наистина впечатляващо и бях изпълнен с вълнение за онова, което ме очакваше.
Тайрън и Кърн стояха един до друг. Палм беше срещу тях с ръце, сключени зад гърба. В един ъгъл видях лакс, който стоеше съвършено неподвижен, със сведена глава. Бронята му беше издраскана и вдлъбната, сякаш беше видял много битки и навярно ги беше загубил. В шлема точно над очите имаше особено дълбок прорез, сякаш някой се беше опитал да разполови главата му с брадва.
Последвах Дейнън и прекосих пода, за да застана до Палм.
— Това е най-добрият тренировъчен терен в града — каза ми Тайрън гордо. — Тук ще вложиш много упорита работа; работа, която ще се отплати по-късно. Дните ми са много натоварени и прекарвам много време на Колелото, за да обучавам възрастните си бойци и създатели на кодове, и в кабинета си в сградата на управлението. Така че Кърн ще бъде основният ти треньор тук. Ще се радваш на удоволствието от компанията ми в четвъртъците. Сега, Лейф, имам въпрос за теб. Какви са правилата, когато се биеш на Арена 13? Видя Триг в действие. Сега ми кажи накратко какво представлява.
— Трима лакси се бият заедно срещу един… — подбирах думите си внимателно, отново разигравайки в ума си схватката, която бях видял снощи. — Боецът стои зад трите лакса в позиция „маг“, а противникът му е отбраняван от единия лакс в позиция „мин“. След пет минути, отмерени със сигнал на гонга, бойците трябва да се преместят пред своите лакси и да се бият оттам. Проливането на човешка кръв означава победа. Обикновено това се постига в края на състезанието — безопасно ритуално порязване на победения боец. Но в схватка за отмъщение целта е да убиваш.
— Добро определение, Лейф — каза Тайрън. — Сега, имаш ли да ме питаш нещо?
— Защо изобщо имаме нужда от лаксите? — попитах. — Защо бойците просто не се бият помежду си лице в лице, както в битките с тояги?
Настъпи продължително мълчание и с крайчеца на окото си видях, че Палм се хили самодоволно. Почувствах как топлината се надига към лицето ми. Въпросът ми внезапно ми се стори глупав. Това просто беше начинът, по който винаги се бяха правили нещата. Може би Тайрън щеше да ме помисли за глупак.
Но отговорът му бе неочакван:
— Защо не помислиш внимателно върху това, Лейф, и не стигнеш до собствен отговор? В края на едномесечния ти изпитателен срок, преди да реша дали да те задържа, или не, можеш да ми кажеш заключенията си, а аз ще споделя моите с теб. Сега ще започне обучението ти!
Той тръгна към вратата в ъгъла на стаята, но вместо да излезе, се облегна на стената, като ни наблюдаваше. Очевидно искаше да види как ще мине първата ми тренировка, помислих си и ме прободе безпокойство.