— Тази последователност ви позволява да разполагате с много варианти. Обратното диагонално движение може да се изпълнява наляво или надясно, но ще го направя отново надясно, по същия начин като преди…
Ботушите на Кърн отново затропаха силно по дъските, а ние, тримата ученици, ги повтаряхме. После той обърна посоката, върна се почти обратно до същата точка и посегна нагоре да забие острието на ножа си.
— В битките на Арена 13 противникът ви и лаксът или лаксите които го отбраняват, познават тези кодове; те ще се опитат да предвидят кои ще използвате в следващия момент и точно къде ще ви принуди това да заемете позиция на бойния терен. Танцувайки със собствения си лакс, вие ще се опитате да ги измамите и надхитрите. Целта ви е да сте другаде, когато атакуват. После предприемате контраатака, разполагайки собствения си лакс на такава позиция, на която може да причини най-големи поражения. Стъпките са много стари, Лейф… — погледна право към мен. — Те са основните градивни елементи на много по-сложни кодове. Ще упражняваш тези, докато станат съвършени, дори ако постигането на това съвършенство изисква дълго време. Твоите другари в тренировките са научили това на свой гръб.
От израженията върху лицата на Палм и Дейнън видях, че Кърн ги беше карал да повтарят движенията отново и отново до прилошаване.
— Сега — продължи Кърн, — ще изиграем една малка игра. Няма вероятност да пострадате сериозно. Гледайте на това като на малко предизвикателство.
Той се наведе и изтегли острието от пластината в гърлото на лакса. Той все така не помръдваше.
— Събуди се! Изправи се! — нареди Кърн и когато създанието се изправи тромаво на крака, той върна кинжала в ножницата му на стената. Върна се, носейки кожена топка с големината приблизително на човешка глава.
Метна я към мен без предупреждение. Внезапно нащрек, аз я улових и ръцете ми потънаха в кожата. Беше мека, но тежка, и забелязах, че към нея беше пришита ивица кожа, предназначена да пъхнеш ръка вътре.
— Засега лаксът ще използва това вместо хладно оръжие. Дори при това положение, ако се представите зле, в крайна сметка ще имате главоболие. Ти пръв, Палм — Кърн му подаде ножа и даде коженото кълбо на лакса.
Палм изпълни стъпките безупречно, пристъпвайки толкова леко, колкото и Кърн. В края на обратното диагонално движение надясно замахна нагоре с острието. Беше добър; много добър. Сърцето ми се сви. Високомерието му се основаваше на умение. Разлетяха се искри, когато върхът на кинжала се удари с трясък в ръба на металната пластина на гърлото на лакса — но не влезе в нея.
Палм се опита да се сниши и почти успя, но лаксът замахна с кожената топка, нанесе му кос удар отстрани по главата и всичко свърши.
— Добре. Браво! Доближаваш се — каза Кърн, щедър с похвалите. — Вече не остава много време, преди да успееш.
Палм се ухили, показвайки зъбите си. Очевидно беше доволен да чуе това.
Дейнън показа точно колко добър беше Палм. Беше относително тромав в движенията си и тежката кожена топка се блъсна в лицето му с такава сила, че го повдигна от пода. Седна тежко, замаян, и Кърн трябваше да му помогне да се изправи, докато Палм се хилеше самодоволно отзад. Дейнън добродушно тръсна глава, за да се опита да я проясни, когато се изправи на крака, хвърляйки ми крива усмивка.
— Е, добре, Лейф — каза Кърн, като ми подаде кинжала. — Да видим какво можеш…
Приех кинжала и заех позиция с лице към лакса. Сърцето ми бумтеше в гърдите; смутих се, давайки си сметка, че всички в стаята ме наблюдаваха съсредоточено, за да видят какво ще направя. Присъствието на Тайрън ме смущаваше най-много.
Никой обаче не ме оглеждаше така внимателно, както плашещите очи на лакса, които потрепваха зад хоризонталния черен процеп в маската на лицето му.
Отвърнах на втренчения поглед на тези чужди и странни очи, поех си дълбоко дъх, после започнах да се движа в стъпките на танца, съсредоточавайки цялото си внимание върху него. Две стъпки наляво. Две стъпки надясно.
Лаксът вече се движеше към мен, но вместо да отстъпя, направих още две стъпки наляво. Правех го, не го мислех. Краката ми водеха ума. Започнах да отстъпвам по диагонал, но наляво, вместо надясно.
Лаксът ме последва бързо, вече прицелвайки се да запрати кожената топка. Внезапно смених посоката, босите ми крака зашляпаха силно по дъските. Сниших се и топката мина много близо до темето ми; въздушното течение от преминаването й беше като от допир на пръсти, приглаждащи косата ми назад, но тя не ме удари.
Приближих се до лакса и се хвърлих към пластината на гърлото му. Острието се заби силно, разтърсвайки ръката ми: шокът премина нагоре чак до рамото ми. И това беше всичко.