Кърн демонстрира, като постави ръцете си една до друга на писалището и започна да барабани ритмично с пръсти по дървото.
— Разбира се, сега използваме АПИ, което означава Аудио-потребителски интерфейс. Използваме гласовете си и изричаме директно към лаксите думите, които те могат да чуят и възприемат, после ги нагаждаме в основните модули, които те вече съхраняват в себе си.
— Как са били създадени първите лакси? — попитах. Искаше ми се да бях прекарал повече време, разпитвайки баща ми за тези неща, за да съм по-подготвен. Имаше толкова много неща, които исках да го попитам, но беше твърде късно.
— Това е добър въпрос, Лейф. Доколкото знаем, за това са носели отговорност военните. Започнали, като програмирали метални военни машини, наречени „айботи“, но после ги заместили с лакси, които всъщност са прототипен джин, но са по-низши дори от най-низшето от тези създания. В крайна сметка били разработени джинове. Смятаме, че е вероятно плътта както на лаксите, така и на джиновете, да е била отглеждана в големи цистерни. Понякога тя се нарича „мнима плът“. Приблизително по това време бил разработен езикът за модулиране Ним. Развил се от няколко езика за програмиране, но най-вече от „ФОРТ“, който бил създаден отдавна от програмист на име Чарлс Х. Мур. Останалото е история — макар да има няколко версии на действителните събития, в зависимост от това кой историк четеш. Най-общоприетото вярване е, че след войните между нациите на човеците те използвали джинове, които да се бият вместо тях. Джиновете се разбунтували, а после се вдигнали на борба срещу човеците, докато ние сме били победени. После построили Бариерата и затворили малкото оцелели човеци в пределите й̀. Назначили протектор да управлява Мидгард от тяхно име. Много познания били изгубени. Вече не сме можели да създаваме собствени лакси, но ни било позволено да ги купуваме от Търговеца. Само той може да прекосява Бариерата в едната и в другата посока. Ние обаче вече не притежаваме нужното умение да даваме съзнание на лаксите, които купуваме.
Занятието приключи с опита на Кърн да ме научи на някои от основите на Ним — главните градивни елементи на езика. Беше добър учител, който притежаваше голямо търпение, но аз бях лош ученик. Никога не ме е бивало в езиците и четенето, а това беше най-сложното нещо, което някога се бях опитвал да науча. Някои от ордумите бяха трудни за произнасяне и се изричаха с резкия, ясен акцент на севера. Моят южняшки акцент щеше да затрудни това. Ако не можех да ги казвам правилно, как можех да се надявам да говоря на лакс и да го настройвам?
Може би никога нямаше да придобия уменията, нужни, за да завърша обучението си…
Онази нощ, когато точно се канех да се съблека, чух три почуквания от спалнята на Куин.
Дейнън се усмихна леко и повдигна вежди към мен, но челюстта на Палм увисна почти до ботушите му. Не беше очаквал Куин да ме повика отново. Изобщо не ми беше говорил от сутринта в тренировъчната зала, а сега цветът на очите му почти се смени от син на зелен от силата на гнева в тях.
Зачудих се какъв беше проблемът. Имаше логика да се чувства подразнен, че успешно бях победил лакса в тренировъчната зала, когато той още не беше успял да го стори, но какво ставаше сега? Дали харесваше Куин? Може би се беше надявал на само едно почукване, означаващо, че тя вика него?
Просто свих рамене, сякаш така или иначе не ме беше грижа. Още бях сърдит на Куин за начина, по който ме нападна след нощта ни навън, но не можех да потисна една тръпка на вълнение.
Стоях до вратата, още преди ключът да се завърти в ключалката. Куин беше непредсказуема и агресивна, но не можех да пренебрегна факта, че исках да я видя отново.
Отново влязох в стаята й — само че този път тя не беше облечена с роклята си. Панталоните й бяха пристегнати на глезените с черни панделки над нещо, което определено бяха ботуши Трит, а косата й беше стегнато прибрана назад. Устните й отново бяха оцветени в черно и червено. Дори намръщеното й изражение беше същото като онова, с което ме беше изгледала първия път, когато я видях.
— Аз и ти, Лейф — битка с тояги, за да видим кой е най-добрият. Все още ли искаш да го направиш? — запита настойчиво тя. — Чух, че си изнесъл доста добро представление в тренировъчната зала тази сутрин. Хайде, искам да те видя в действие!