Третата атака беше най-тежка. Продължи дълго време… Куин очевидно отчаяно искаше да победи, — но пък и аз също: повтарях движенията й стъпка по стъпка и удар по удар. Тя на два пъти проби гарда ми и единствено бързината ми успя да ме спаси.
Понякога си служехме със стъпки, копирани от Трит, но имаше най-вече движения от улицата.
Краят, когато дойде, беше почти разочарование.
Без да го осъзнаваме, бяхме стигнали до самия предел на чистото пространство. Изтласквах Куин назад, все по-нататък и по-нататък, а после замахнах към лявото й слепоочие.
Внезапно тя настъпи някакви кости и изгуби равновесие. Ако не се беше подхлъзнала, вероятно щеше да избегне напълно удара ми, но е неравномерно разпределена тежест на тялото, вместо да я уцели в слепоочието, тоягата ми я удари право в устата.
Тя се свлече в купчина кости и те се посипаха като водопад по главата и раменете й̀. Когато я издърпах оттам, видях, че устата й кървеше обилно, а устните й вече започваха да се подуват.
При тази гледка се присвих от ужас: въодушевлението от победата незабавно отстъпи място на угризения. Бях отвратен от себе си: въпросът не беше точно в това, че ми беше омразно да виждам Куин да изпитва болка — сигурен бях, че ударът ще причини трайно увреждане. Не можех да повярвам, че устата й изобщо някога ще изглежда отново толкова красива. Точно толкова бързо, мислите ми станаха по-себични. Ами последствията за мен? Какво щеше да каже и да направи Тайрън, когато видеше лицето на дъщеря си? И какво щеше да стане, когато откриеше, че вината е моя?
Очите на Куин обаче блестяха.
— Мисля, че един от зъбите ми се клати — каза тя, бършейки с опакото на ръката си окървавените си устни.
— Толкова съжалявам — успях да изрека. — Това не се брои. Ти се подхлъзна.
Тя поклати решително глава:
— Не. Подхлъзнеш ли се на арената, край. Ще бъдеш посечен след секунди. Тук важат същите правила. Ти печелиш.
Като победител се поклоних, точно както правеха на Арена 13.
— Никога не съм виждала боец с тояги да се покланя, Лейф. Така ли правеха там, където живееше?
Кимнах.
— Баща ми някога се е бил на Арена 13. Той ме учеше на бой с тояги и се покланяхме, когато печелехме. Започнах да го правя, когато се биех с други момчета; те го възприеха и скоро всички го правехме!
Бях очаквал да е ядосана, задето е победена, но като че цялата горчивина я бе напуснала. Изглеждаше почти щастлива. Дори изви окървавените си устни в нова усмивка.
— Благодаря, че се би с мен, Лейф — каза тя. — Хареса ми.
Начинът, по който изрече името ми, и изражението в очите й ме накараха да почувствам топлина отвътре. За миг се взряхме един в друг.
Разваляше го само едно нещо.
Куин беше дъщеря на Тайрън.
11.
Никой не се бие с момиче
Някои вярват, че самият Ним притежава съзнание, че представлява сбора от всички съществуващи модели.
Други смятат, че Ним е богиня; такава, която избира простосмъртен за свой защитник. Всички са прави.
— Какви си ги вършил? Ама че ужасно изглеждаш!
Насмешливият глас рязко ме изтръгна от дълбок сън без сънища и когато вдигнах поглед, видях Палм, навел ухилено лице към мен. Бавно се надигнах и седнах. Главата ме болеше, а щом докоснах челото си, когато отдръпнах ръка, тя беше лепкава от кръв. Възглавницата ми беше наквасена с нея. Споменът за събитията от предишната нощ нахлу в паметта ми.
— Как се сдоби с това? — попита той. — Изглежда противно.
Другите две момчета бяха заспали, когато се промъкнах обратно в стаята нощес.
— Битка с тояги — казах му, опитвайки се да проясня ума си. Беше ми трудно да мисля. Главата ми започна да пулсира.
— Изглежда, че си загубил — каза той самодоволно.
— Не. Беше за най-доброто от три — отговорих, без да мисля, подразнен от опита му да омаловажи постижението ми.
— Срещу кого се би? Да не би Куин да те е завела в Общността?
Поклатих глава:
— Не, отидохме на друго място. Бих се срещу Куин.
Незабавно осъзнах, че бях сбъркал, като му казах това.
Никога няма да забравя изражението, което премина по лицето му. Беше смесица от удивление и нещо, което приличаше на триумф. После бавно се смени с презрение.
— Бил си се с Куин…? Бил си се с момиче?
Кимнах. Когато помръднах глава, ме заболя. Всичко ме болеше.
— Никой не се бие с момиче — каза Палм, като поклати глава и погледна към Дейнън, сякаш не можеше да повярва. Дейнън изцяло избегна погледа ми.