Беше Куин. И се хилеше.
Това ли беше? Нима щеше да бъде тук по друга причина?
Куин ме сграбчи за ръката:
— Хайде — каза. — Баща ми размисли. Ще ти даде още един шанс.
Като в мъгла я оставих да ме извлече от кланицата. Не можех да повярвам, че наистина се връщам в къщата на Тайрън. Куин беше успяла; наистина беше придумала баща си. Целият гняв и негодувание, които изпитвах към нея, беше изчезнал и започнахме да бъбрим непринудено.
— Вониш — каза тя и сбърчи нос.
— Мислех, че мръсотията ти харесва — усмихнах се дръзко. — Доста време ти отне да убедиш баща си — казах й̀. — За малко да се откажа и да се прибера у дома.
— Постарах се, но никога не съм знаела, че е толкова упорит. Когато се бих с Палм, не вдигна и наполовина толкова голям шум. После, вчера, внезапно размисли. Търсих навсякъде, но не можах да те открия. Помислих си да опитам още веднъж днес. Честно казано, не бях сигурна, че ще си се задържал толкова дълго.
— Надви ли Палм, когато се би с него? — попитах.
— Разбира се, че да — каза Куин с усмивка. — Забеляза ли онзи звук, когато говори?
Спомних си щракането, което бях забелязал, когато го срещнах за пръв път.
— Носи изкуствени зъби. Избих му предните зъби — каза ми тя.
— Но баща му дойде и го спаси от изгонване?
— Да. Татко изрита Палм за ден-два, но после се появи баща му. Някакви пари преминаха от едни ръце в други. Тийна разбрала чрез Кърн и ми разказа. Баща ми е богат, но отчаяно ламти за още пари. Изглежда, просто не може да се насити.
Когато наближихме къщата, започнах да изпитвам нервност. Трябваше да оправя нещата с Тайрън. Той трябваше да разбере, че може отново да ми има доверие.
Той чакаше в двора, когато пристигнахме. С Куин си кимнаха, а после тя влезе право вътре, като стисна ръката ми над лакътя, преди да си тръгне.
— Съжалявам, че ви разочаровах — казах веднага. — Няма да се повтори.
Бях очаквал лекция или поне някакво предупреждение. Но Тайрън не каза нищо: просто ме огледа бързо от глава до пети.
— Почисти се — ще помоля Тийна да ти намери дрехи за преобличане. Закуси добре. Този път няма да има значение дали си закъснял за първата тренировка.
Направих точно каквото ми поръча, като си измих лицето и ръцете, преди да тръгна към спалното помещение, за да се преоблека. После влязох в трапезарията, където закусих сам, като се насладих на всяка хапка и си взех втора порция.
Най-накрая влязох в залата за тренировки, както бях направил в първия си ден, преди толкова много седмици.
Другите двама ученици явно не бяха предупредени за завръщането ми и изглеждаха зашеметени да ме видят отново. Челюстта на Палм почти се удари в пода.
— Тайрън те е приел обратно? Не мога да повярвам! — възкликна.
Взрях се в него, без да кажа нищо, и започнах да събувам обувките и чорапите си, готов за тренировка. Не бях имал шанс да се подготвя какво да кажа, когато видя отново Палм. Щом чух надменния му глас, започна да ме обзема гняв; внезапно вече не можех да го сдържам. Думите избликнаха от устата ми.
— Не благодарение на теб! — заявих. — Нямаше търпение да му кажеш, нали? Странно, не спомена, че и ти си се бил с Куин преди. Трудно ли се дъвче с изкуствените зъби? Чудно ми е.
Палм ме изгледа гневно, руменината нахлу в бузите му, издавайки чувствата му. Но не отвърна, просто се отправи с тежки стъпки към другата страна на тепиха.
Дейнън ми се усмихна сухо:
— Радвам се, че се върна, Лейф. Нямаше да е честно, ако не беше получил още един шанс.
— Благодаря, Дейнън. Нямам търпение да се върна към тренировките.
Скоро Кърн вече ръководеше тренировката ни, и ако не се броеше едно бързо: „Добре дошъл обратно“, се държеше с мен, сякаш никога не си бях тръгвал.
В онзи ден можеше да кажа и други неща, но тъй като Палм не ми каза нищо повече, аз също си замълчах.
Въпреки това всеки път, щом отвръщаше на Кърн или промърморваше нещо на Дейнън, беше трудно да не се усмихна.
Сега, когато слухът ми беше настроен да се вслушва за него, постоянно чувах щракането на изкуствените му зъби.
13.
Уестмиър Плаза
В началото беше ордум,
и ордум бе въплътен.
Това бе най-голямата грешка, която допуснахме.
С напредването на седмицата бързо привикнах към рутината на дните си под покрива на Тайрън.
След закуска прекарвахме сутринта в усвояване на практически умения под надзора на Кърн. Беше трудна работа и часовете, прекарвани в танцуване по дъските зад някой лакс, ми докарваха болки и мъчителни спазми в мускули на краката, каквито не знаех, че имам.