Най-голямо удовлетворение ми доставяше фактът, че бях успял да уцеля пластината на гърлото на тренировъчния лакс с кинжала си още два пъти, докато Палм не беше успял да го стори дори веднъж. Той се изпълваше с все по-голямо раздразнение.
Практическите упражнения ми бяха далеч по-приятни, отколкото следобедните занимания, когато се мъчех да усвоя основите на кодирането на езика Ним. Тайрън настояваше Палм, Дейнън и аз да работим сами в един от малките кабинети до спалнята ни. Викаха всеки от нас за едночасово обучение насаме с Кърн. Още по-зле беше в четвъртъците, когато Тайрън преподаваше теорията. Смущавах се от грешките си и започнах да се опасявам, че не съм достатъчно схватлив; със сигурност щях да се проваля в едномесечния си изпитателен срок.
Следобедите винаги завършваха с тичане, което да ни помагаше да развием както издръжливостта, така и бързината си. Водени от Кърн, ние подтичвахме надолу към Колелото. След две обиколки с умерено темпо на онази огромна постройка, по време на следващите две спринтирахме. После, след няколко минути, в които да възстановим нормалното си дишане, се надбягвахме помежду си — три бързи обиколки, завършващи на главния вход. Беше надбягване, което печелех всеки следобед. Кърн ме пришпорваше силно, но аз бях по-бърз. Той винаги се усмихваше и ме поздравяваше. Създадохме си шеговити отношения и бях започнал да го възприемам почти като голям брат. С Палм не бяхме разговаряли директно, откакто се бях върнал на обучение. А фактът, че той беше изтикан на трето място във всекидневните ни надбягвания, с нищо не подпомагаше сприятеляването ни. Единственото, което ми разваляше удоволствието, беше, че след като Палм се класира на трето място, Дейнън изпадна на четвърто.
След това се връщахме с бавен ход до къщата на Тайрън, очаквайки с нетърпение най-обилното хранене за деня.
— Гладен съм като вълк — каза Дейнън.
Вървях до него; Палм беше отпред и бъбреше с Кърн.
— Аз също, но храната си струва чакането. Далеч по-добра е от онова, което ядях в Мипосин. Никога нямаше достатъчно. Фермерът, за когото работех, не ми позволяваше да се храня със семейството му. Изнасяше ми една чиния в обора, където спях. Обикновено беше студена.
— Звучи, сякаш не ти е било никак лесно.
Кимнах.
— Работата беше тежка, но все пак имах някакви приятели. Виждах се с тях в съботите и неделите, когато ходех да се бия с тояги. Ами ти, Дейнън?
— И аз работех във ферма, но беше на баща ми, така че поне имах прилично легло за през нощта. Имам двама по-малки братя. Всички трябваше да се бъхтим заедно, за да помагаме на баща ми, работехме от зори до мрак. Това е по-добре! Но трябва да успея или пак ще свърша като фермер.
— Ами братята ти? — попитах. — Те ще дойдат ли в града да тренират за арената?
Дейнън поклати тъжно глава:
— Баща ми може да си позволи да изпрати на обучение само един от нас; наистина едва смогва с плащанията. Аз съм най-големият, затова се пада на мен. Трябва да се справя добре. Не искам да го разочаровам.
Всяка втора вечер, като част от тренировъчната ни програма, Тайрън ни водеше до Колелото, за да можем да се учим, като гледаме състезанията на Арена 13. Един от най-важните моменти беше, когато за пръв път видях Епсън да се бие.
Бяхме се настанили по местата си точно навреме за първото състезание за вечерта. Бойците и техните лакси вече бяха заели позиции.
Зад единия лакс стоеше мъж с бяла коса и къса брада; голите му ръце бяха осеяни накръст със стари белези.
Никога не бях виждал някой толкова стар да се бие на Арена 13. Дълго преди косата им да започне да побелява, повечето бойци бяха принудени да се оттеглят, често поради нараняване. Това беше занимание за млади мъже — човек трябваше да е в разцвета си. С намаляването на подвижността и бързината ставаше много по-трудно да се биеш.
— Онзи дядка няма да издържи и пет минути — подметна подигравателно Палм. — По-вероятно е да умре от старост още преди да започне състезанието!
— Това е Епсън. — Гласът на Тайрън беше изпълнен с уважение и той изгледа кръвнишки Палм. — Пострада и не се е бил от миналия сезон. Но всички го познават. Подцениш ли го, мъртъв си, Палм! Той е ветеран от Арена 13 и легенда сред онези, които са наясно с тези неща. Може би не е толкова силен и бърз, както едно време, но е хитър и умел боец, както от позиция „мин“, така и от „маг“, което е много рядко срещано. Повечето бойци специализират в едната или другата. Ще си заложа парите на него. Погледни всички белези по ръцете му.
— Всеки белег е знак за схватка, в която е бил победен ли? — попитах. Бях стреснат, че са толкова много.