— Всеки белег е знак за достойна загуба — поправи ме Тайрън. — Но на всяка от тях е имало поне петдесет победи. Казват, че трябва да се оттегли в края на сезона. Сега получава спазматични схващания на краката — хронично оплакване; мнозина по-възрастни бойци го получават, — а гърбът му отслабва все повече. Но не бих изключил вероятността да разпространява слухове в свой ущърб, за да подобри шансовете: така ще спечели повече, когато заложи на печалбата си. Сега погледни младия мъж, срещу когото ще се изправи. Казва се Скул и заема високо място в класациите, макар че това е едва третият му сезон. Той е боец от школата на Кронкт — както можеш да разбереш по знака с орела отзад на жакета му. Много е популярен сред жените.
Можех да видя защо. Скул имаше руса коса, красиво лице и мускулесто тяло. Хвърлих поглед из галерията и забелязах, че тази вечер присъстваха повече жени от обикновено. Няколко на първия ред се бяха надвесили през парапета и го викаха по име в опит да привлекат вниманието му. Едно младо момиче най-накрая успя: той вдигна поглед, усмихна се и й помаха — при което тя изписка и зарови лице в ръцете си.
— Скул наистина си го бива — каза Палм. — Гледали сме го как се бие преди. И двата пъти победи като на шега, нали?
Тайрън кимна:
— Да, Скул ще стигне далече, но мисля, че тази вечер го чака изненада.
Аз обаче проявявах по-голям интерес към Епсън. Ето един човек, който беше имал дълга, успешна кариера на Арена 13.
— Към чия школа принадлежи Епсън? — попитах; бях забелязал, че на гърба на жакета му нямаше емблема.
Палм седеше от другата страна на Тайрън и видях как се хили самодоволно на въпроса ми. Очевидно знаеше отговора и винаги беше във възторг от всяка проява на невежество от моя страна.
— Мнозина предпочитат да се бият от името на школа като моята, която предлага добра подкрепа на бойците, но не всеки боец тръгва по този път — обясни Тайрън. — Епсън поддържа, притежава и тренира със собствени лакси. Някои бойци го правят, защото е нужно дълго време, за да съберат средства за постигането на положение. Някои като Епсън обаче избират да не правят това. Би могъл да си го позволи, но предпочита да работи сам. По-скоро би предпочел да се бие, отколкото да си прави труда да обучава и ръководи други хора.
— Мисля, че бих избрал да правя същото — отбеляза Дейнън от лявата ми страна.
Тайрън се усмихна:
— Това е нещо, за което всеки трябва сам да вземе решение. Но за вас, момчета, решения като това са още в бъдещето.
Въпреки онова, което бе казал, аз вече знаех какво искам да правя; не смятах, че е вероятно да размисля. Липсваше ми умението да разработвам звукови кодове до най-високото ниво, така че никога не бих могъл да стана втори Тайрън. Но бях бърз, а реакциите ми бяха отлични. Исках да се бия на арената — да се бия и да побеждавам, докато станех най-добрия боец в позиция „мин“ на Арена 13.
След като наду тръбата, давайки сигнал, че схватката може да започне, Пинчън, Главният разпоредител, напусна арената и състезанието започна. Скул се сниши зад трите си лакса. Ръцете му — както и тези на Епсън — бяха голи; виждаха се далеч по-малко белези.
Внезапно Скул започна да потропва с крака по дървените дъски, използвайки звуковия код Улум, за да нареди на лаксите си какво да правят.
Реагирайки бързо, лаксите на Скул започнаха да се движат предпазливо, шестте остриета проблясваха заплашително. Скул ги последва, идвайки с танцова стъпка много близо до гърба на средния си лакс.
В отговор самият Епсън започна да потропва ритмично по дъските, а после бързо направи една крачка назад заедно със собствения си лакс.
Чух нисък шепот, който бързо се превърна в надигащ се тътен на очакване. Беше ясно, че Скул вече беше допуснал грешка: публиката бе забелязала престараването на по-младия мъж.
Проблеснаха четири двойки остриета, когато единственият лакс на Епсън се завъртя рязко напред, забивайки остриетата на собствените си оръжия — дясно, ляво и пак дясно — в гърлата на трите лакса, застанали срещу него. И изведнъж три-гладът на Скул се превърнаха в отпусната оплетена купчина върху дъските — почти, стори ми се, преди да чуя металическия грохот от падането.
Бързината на лакса на Епсън беше невероятна и въпреки това по-старият човек почти не беше помръднал. Устата ми увисна отворена, а един бърз поглед настрани ми подсказа, че Дейнън и Палм бяха реагирали по същия начин. Епсън още стоеше приведен в същата поза, с усмивка на лицето.
Без защитата на трите му лакса танцът на Скул внезапно бе спрял: сега заплашителната фигура на единствения лакс на Епсън протегна мечовете си към него.