— Да вървим да си вземем нещо за пиене — предложи Дейнън.
Почувствах как кръвта нахлува в лицето ми:
— Съжалявам, но нямам никакви пари — казах му.
— Това не е проблем. Може да ми се издължиш по-късно. Или просто да купиш питиетата следващия път, когато дойдем.
— Тогава ще трябва да си намеря някаква работа. Възможно ли е да се намери съботна работа тук?
— Тайрън не би искал да работиш в съботите — каза Дейнън.
— Смята, че трябва да работим усърдно цяла седмица и да се възползваме от този ден, за да се ободрим. Освен това той ще ти дава пари в последния петък на всеки месец. Всеки ученик получава малка издръжка.
— Тайрън ми каза това, но мислех, че ще е достатъчно да покрива само основни неща като дрехите.
— Не е много, но ще стига за по няколко питиета и нещо за хапване. Дрехите, които получи, когато започна, са безплатни — както и първият ти чифт ботуши Трит, — но след това плащаш. Така че ще трябва да спестяваш част от сумата.
Дейнън тръгна пред мен към кафенето, което ми се стори най-голямо, и седнахме на една маса на топлото слънце, загледани към множеството хора, събрали се при пазарските сергии. Много маси около нас бяха заети от младежи.
— Възпитаниците от школите идват тук — обясни Дейнън. — В това кафене приготвят храна за тях и затова цените са малко по-ниски.
— Познаваш ли някои от тях? — попитах.
— Познавам някои по име, но не сме близки. Повечето са във втората или третата си година. Обикновено не благоволяват да говорят с новобранци първа година като нас.
— Ами новобранците първа година, които работят за други учители по бойни умения?
— Няма да видиш никого от тях тук. Първо, те не получават свободен ден. В единствения ден, когато не тренират, господарите им ги използват като слуги, за да чистят и да изпълняват различни задачи. Тайрън е различен. Хубаво е да се работи за учител по бойни умения като него. Добре се грижат за нас.
След няколко минути до масата се приближи млада сервитьорка и взе поръчката ни. Носеше синя рокля до коленете и сладка бяла шапчица със синя панделка в тон с роклята. Изглеждаше много елегантна, както и всички млади хора, насядали около нас. Знаех, че изпъквам като болен палец. Със сигурност щеше да ми се наложи да спестявам издръжката си за нови дрехи. След като се издължах на Дейнън, това щеше да бъде приоритетът ми.
И двамата си поръчахме ябълков сок. Дейнън си поръча кифлички с масло; от мисълта за тях устата ми се напълни със слюнка, но се престорих, че не съм гладен. Не исках да дължа на Дейнън повече пари от необходимото. Затова отпивах от сока си, докато той нападна лакомо кифличките си.
Вече не можех да се сдържам да не попитам за Куин — макар че се опитах да придам на въпроса си небрежен тон.
— Какво прави Куин в съботите? И през седмицата не се мярка често наоколо. Има ли работа някъде?
— През седмицата работи в канцеларията на Тайрън, помага с управлението и поръчва провизии и оборудване. Не съм сигурен какво прави днес — човек често може да я открие да седи тук. Виждаш ли онзи тип на масата до прозореца…? Това е приятелят й̀.
Челюстта ми увисна. Мисълта, че тя може да си има приятел, никога не ми беше хрумвала. Тя не го беше споменавала. Сърцето ми се сви от разочарование.
14.
Червените ботуши
Различните видове джинове са по-многобройни от звездите. От всички тях обаче най-смъртоносен е джинът единак, който вече не се покорява на ордума, който го е създал.
Хвърлих поглед през помещението и осъзнах, че бях виждал младия мъж преди. Беше подвикнал на Куин в нощта, когато тя ме заведе до Колелото, — но тя не му беше обърнала внимание. Казах на Дейнън и той кимна.
— Да, все се разделят. Тя е момиче, което знае какво иска, това е сигурно! Единственият проблем е, че постоянно иска нещо ново!
Дейнън отпи от сока си и ме погледна над ръба на чашата, докато го правеше.
— Палм е луд по Куин.
Бях шокиран:
— Никога нямаше да предположа.
— Губи си времето. Куин и приятелят й се карат много, но тя винаги се връща при него. Освен това не би било добра идея един от възпитаниците на Тайрън да се замеси с дъщеря му, нали?