Пискюлестият единак спря близо до края на ниските храсти. Гледаше право към нас, но не помръдваше. Сърцето ми блъскаше толкова силно, та бях сигурен, че го чува. Внезапно създанието подуши много шумно, сякаш усещаше присъствието ни, и нададе дълбоко гърлено ръмжене. Дали можеше да ни помирише? Може би беше по-чувствителен от другите, които се интересуваха единствено от момичето?
Лицето на пискюлестия беше отчасти в сянка и отначало ми се стори, че има брада, но после той пристъпи още една крачка напред и видях, че цялото му лице беше покрито с козина.
Той изръмжа отново и си помислих, че ще ни нападне, но после чух странен бухащ звук от другите пискюлести.
Грамадният водач вдигна тялото на момичето и го понесе обратно нагоре по хълма. Останалите го следваха по петите, а пискюлестият близо до нас, който може би не искаше да бъде изоставен, затича бързо след тях.
Мигът на опасността беше отминал и скоро пискюлестите бяха изчезнали от поглед.
— За какво им е тялото й̀? — попитах Дейнън, като изпуснах въздишка на облекчение, щом осъзнах какъв огромен риск бяхме поели току-що.
Дейнън сви рамене:
— Предполагам, че ще го занесат на Таласъма. Той я е убил; сега тя му принадлежи. Вероятно е изцедил кръвта й до капка снощи и я е оставил да се носи покрай тръстиките. Случвало се е преди.
— Съжалявам, че те въвлякох в това — казах.
— Решението беше и мое, Лейф, така че аз също имам вина. Пискюлестите ловуват главно по тъмно — трябваше да се досетим, че не разчитат просто на очите си. Онзи, който беше сам, не можеше да ни види, но знаеше, че сме там. Размина ни се — но някой друг път може да не извадим такъв късмет. Да се надяваме Тайрън да не научи какво направихме току-що!
Тръгнахме, подтичвайки, докато размишлявах над това, което се беше случило току-що. Не можех да разбера това място: защо се допускаше това да се случва в град, който разполагаше с въоръжена сила, която да защитава обитателите му.
— Защо някой не направи нещо по въпроса? — зачудих се. — Таласъма може незабелязано да убие някого през нощта, но защо на пискюлестите се позволява да влязат в града и да вземат тялото? Посред бял ден е — къде е Гвардията на Протектора?
— Никога не биха се намесили в делата на Таласъма. И е събота. Ако не броим няколко, оставени на пост, повечето сигурно са в казармата си и лочат ейл като прасета, каквито са. Така стоят нещата тук, Лейф. Таласъма управлява.
— Тези пискюлести са толкова много — казах. — Бяха като глутница диви животни.
— Да, ловуват на големи глутници — каза Дейнън. — Сигурно е имало други, наблюдаващи от дърветата.
Тръгнахме обратно към къщата на Тайрън. Пазарният площад беше пуст и започваше да вали силно. Бях разгневен от онова, на което току-що бях станал свидетел. Малко преди това отпивахме плодов сок на слънце; всички се наслаждаваха… А през цялото време, без наше знание, тялото на мъртво момиче се е носело в езерото, в очакване да бъде открито.
Таласъма и слугите му можеха да правят каквото си искат.
Какво ужасно място беше това.
15.
Легендата за Мат
Започнах да чувствам себе си като израз на една по-висша сила, аспект на Ним, богинята на всички кодове, движения и танц. Не просто танцувах поредиците от стъпки на Тригладиус. В известен смисъл се бях превърнал в тези поредици.
На вечеря се чувствах объркан. Не можех да си избия от ума бялото лице на онова клето момиче и се мъчех да следя и да се включвам в разговора на масата. Както обикновено, Палм се перчеше, говорейки отново и отново за трите лакса, които Тайрън щял да настрои за него. Изобщо не ме поглеждаше в очите, но Дейнън слушаше с вежливо изражение на лицето.
Дочувах разговора в другия край на масата, където Къри, Тайрън, Тийна и Куин обсъждаха мъртвото момиче. Само едно нещо разведряваше малко настроението ми: в един момент улових погледа на Куин и тя ми се усмихна. Вероятно усмивката беше просто приятелска, но сърцето ми подскочи от радост.
После, в края на вечерята, Кърн се приближи да говори с мен.
— Тайрън иска да те види горе в кабинета си след около пет минути. Това е стаята точно в най-горната част на къщата. Не можеш да я пропуснеш.