Сърцето ми се сви. Дали беше разбрал за Дейнън и мен и срещата ни с пискюлестите? Кърн сигурно беше прочел опасението върху лицето ми, защото ми се усмихна мило и ме потупа по рамото:
— Не се тревожи, Лейф. Не си загазил — но не го карай да чака!
Изкачих стълбите към кабинета на Тайрън. За пръв път досега отивах там. Въпреки успокоителните думи на Кърн бях много нервен. Това щеше да е и първият път, когато щях да говоря истински с Тайрън, откакто ми беше позволил да се върна.
Почуках леко на вратата, но нямаше отговор. Точно се канех да почукам отново, когато Тайрън отвори вратата.
— Влизай, Лейф, и сядай там, до огъня.
Усмихнах се и се настаних на мястото, което беше посочил, като се огледах набързо из стаята. Облицована с ламперия от тъмен, полиран махагон, тя беше мебелирана с кожени столове, а по дъските на пода пред огъня бяха постлани бели вълчи кожи. Това явно бе кабинетът на много заможен човек.
Докато оглеждах мястото, мислейки си колко различно беше от дома от детството ми, нещо привлече погледа ми. На стената имаше запечатана стъклена витрина. Вътре имаше една-единствена полица, върху която, поддържани от тежки подпори за книги, издялани в образ на вълк, стояха шест-седем тома, подвързани с мека кафява кожа. Изглеждаха много древни.
Тайрън прекоси стаята, отиде до масата в далечния ъгъл и си наля чаша червено вино от една гарафа. Върна се, като носеше чашата, и седна в стола срещу мен. Отпи глътка вино и ми се усмихна.
Усмивката беше успокоителна; накара ме да се почувствам по-удобно.
— Кърн ми казва, че се справяш добре, откакто се върна. Казва, че усвояваш много от стъпките с лекота, сякаш вече си запознат с тях. Кой те е учил?
Поколебах се, преди да отговоря:
— Баща ми е прекарал известно време в този град и знаеше стъпките на Триг. Той ме научи на няколко движения. Както казах, бях участник в битки с тояги.
— Много момчета ли изгубваха предните си зъби?
— Някои — да. Беше риск, който поемахме.
— Надявам се дъщеря ми да успее да запази своите — изръмжа Тайрън. — Дори сега ще е достатъчно трудно да я омъжа. Знам, че с Куин сте приятели, но това приятелство носи със себе си някои отговорности. Знаеш ли какво имам предвид?
Дали се канеше да ме предупреди да стоя далече от дъщеря му? Дали затова ме беше повикал в кабинета си?
— Виж, Куин е буйна. Поема рискове и е обсебена от мисълта за Арена 13. Знам, че е била нейна идеята да уреди онази битка с тояги между двама ви. Несъмнено е оборила съмненията ти и те е накарала да промениш решението си. Но ти можеш да направиш същото с нея. Това действа в двете посоки. Опитай се да я вразумяваш малко от време на време… Ще опиташ ли?
Нямах понятие как да направя това, но кимнах и дадох отговора, който мислех, че иска.
— Разбира се, че ще направя всичко по силите си. Куин е своенравна, но ще опитам.
— Това е всичко, което искам от теб, Лейф. Липсват ли ти битките с тояги?
Помислих си за местните момчета у дома в Мипосин; всички отчаяно копнеехме да се бием на Арена 13 някой ден. Това беше мечта, нещо, което да ни крепи, докато едва свързвахме двата края, обработвайки земята.
За онези, които работеха във ферми близо до Гиндийн, беше различно. Тук земеделската земя беше добра; добитъкът се угояваше добре, а фермерите забогатяваха, снабдявайки града с говеждо месо и с мляко. Лотарията осигуряваше само пет места на година. Мнозинството се изкупуваха пряко от заможни фермери; те можеха да си позволят да купят на синовете си места за обучение при най-добрите учители по бойни умения. Така беше получил мястото си Палм. Така щеше да може да поддържа три лакса и да се бие зад три-глад.
— Харесва ми да тренирам за Арена 13 — далеч по-добре е от битките с тояги. Няма да ви разочаровам отново. Не е нужно да се притеснявате за това.
Тайрън кимна и си помислих, че се канеше да ми каже да се връщам долу, когато той внезапно зададе въпрос, който ме завари неподготвен:
— Знаеш ли за Мат? — очите му се забиваха в моите.
Кимнах, оставайки с безизразно лице.
— Знаеш ли какво е станало с него?
— Отчасти.
— Узнаеш ли какво се е случило с Мат, ще разбереш Таласъма. Какво има, момче? Имаш странно изражение на лицето.
Смених темата:
— С Дейнън бяхме на езерото, когато откриха мъртвото момиче. Беше ужасно. Не мога да си го избия от ума.
— Значи знаеш срещу какво е изправен този град. Онова мъртво момиче край езерото е просто част от тиранията на Таласъма. Сега ще ти разкажа какво е постигнал Мат на Арена 13. Това е нещо, което трябва да знаеш. Ако започна от началото, на разсъмване още ще сме си тук — каза той, — така че ще започна с края на втората година на Мат. Към края на онзи сезон той беше на първо място в списъците и познавачите казваха, че е най-добрият, който някога е стъпвал на арената.