Беше регистриран под името Матиас, но всички го знаеха като Мат. Беше в школата на един човек на име Гюнтер, който по онова време беше вероятно най-добрият учител по бойни умения в Гиндийн. Гюнтер Великия, така го наричаха. Работеха добре заедно: Гюнтер имаше ум, способен да създава прекрасни настройки, а Мат притежаваше нужната бързина, за да бъде страхотен боец. От тогава насам на Арена 13 не сме виждали такива като тях двамата и може би няма да видим никога повече. Беше истинско партньорство.
Тайрън вдигна чашата си и отпи голяма глътка вино. Взираше се в пространството, сякаш виждаше призрак или нещо от миналото. Размърдах се смутено: само за да ми разказва истории от миналото си ли ме беше повикал тук?
— В последната нощ от втория сезон на Мат Таласъма дойде на Колелото, водейки със себе си три-глад. Отправи обичайното предизвикателство и честта задължаваше един боец от позиция „мин“ да отговори.
— Вие там ли бяхте? — попитах Тайрън.
Той кимна:
— Бях един от бойците в позиция „мин“. Стоях толкова близо до Мат, че можех да протегна ръка и да го пипна. Събрахме се в чакалнята под арената. Пинчън, Главният разпоредител — тогава беше млад, най-младият, заемал някога тази служба — влезе, носейки изработената от матирано стъкло сфера за лотарията, в която бяха сребърните сламки. Онзи, който изтеглеше късата сламка, щеше да се бие с Таласъма. Онази нощ имаше деветнайсет сламки — по една за всеки боец от позиция „мин“, който се биеше в тазвечерните списъци. Очевидно бях нервен. Всеки от нас можеше да бъде избран и това означаваше сигурна смърт. Епсън — ти го видя да се бие — изтегли първата сламка. Докато не бъдеха изтеглени всички сламки, беше невъзможно да се каже коя е най-късата, но изглеждаше, че Епсън е в безопасност. После обаче Мат внезапно пристъпи с широки крачки в центъра на групата и изби стъклената лотарийна сфера от ръката на Пинчън. Тя падна на земята и се разби на парчета, разпилявайки останалите сламки сред късчетата стъкло. Мат коленичи бързо и избра една сламка.
— Късата сламка — прошепнах.
Тайрън се взря в мен за миг, а после продължи:
— В онази стая се възцари пълна тишина; дори Главният разпоредител го гледаше заплашително, но не знаеше какво да каже. „Държа късата сламка, така че правото на битка е мое“, каза Мат.
— На Пинчън това едва ли му е харесало, нали? — казах. — Мат сериозно е нарушавал правилата!
Тайрън направи пауза, за да отпие от виното си, и се усмихна:
— Да, безспорно нарушаваше правилата — всички чакахме в шокирано мълчание. Никой не можеше да предположи как ще реагира Главният разпоредител. Но той просто се поклони и прие Мат като боеца, отправящ предизвикателството. Мат вече имаше една победа над Таласъма — обясни той. — Като счупи сферата и грабна късата сламка, се беше погрижил Таласъма да е принуден да се изправи срещу най-добрия противник, когото Колелото можеше да предложи — него. Таласъма искаше някого, с когото да се бие; Мат се беше предложил. Пинчън прие това и каза на всички ни да заемем позициите си.
Онази вечер ние, осемнайсетте бойци в галерията, гледахме слисано как три-гладът на Таласъма излезе на арената. Лаксите носеха черни доспехи и се движеха с бързина и грациозност, която не беше за вярване. Таласъма вървеше плътно зад тях.
— Как изглеждаше? — попитах.
— Когато се бие на арената, изглежда до голяма степен като човек — отговори Тайрън. — Но е по-едър от повечето и ръцете му са изключително дълги — като ръцете на лакс — и без нито един косъм. И носи бронзов шлем, който покрива изцяло главата му, чак до брадичката. Стига гърлото му да е открито за острието, никой досега не е и помислял да протестира — а и, така или иначе, никой не би се осмелил.
Не можех да повярвам на очите си, когато Мат последва собствения си лакс на арената и зае бойна позиция зад него. Носеше сребърен шлем, оформен като вълча глава, и държеше два меча. До този момент никой боец не беше носил оръжия на Арена 13. Те имаха просто церемониална функция и се носеха на колана. А колкото до шлема, защо не? Щом Таласъма можеше да го направи, защо не биваше да го прави Мат? Знаеш ли защо шлемът му беше с форма на вълча глава?
Кимнах:
— Защото е бил Джентай…
— Да. Беше Джентай.
Думата означаваше Народът на Вълка.
— Имаме няколко, които се бият в Триг сега, но Мат беше първият от народа си, който се състезаваше, променяйки името си, така че да получи разрешение. Разбира се, долу на юг, близо до Мипосин човек не е далече от племенните земи на Джентай. Сигурно си съвсем наясно какви предразсъдъци могат да имат хората. Не е ли вярно, момче?