Свих рамене:
— Там долу се върти голяма търговия. Тук в Гиндийн вероятно има повече предразсъдъци.
Тайрън ме погледна остро, а после продължи:
— Отначало Мат просто чакаше. Дори когато три-гладът на Таласъма предприе първата атака и се чу трясъкът от сблъсъка на меч с меч, пак не помръдна.
— Като Епсън в състезанието онази вечер ли? — попитах.
— Да, точно. Но после лаксът на Мат направи две бързи стъпки напред, възползвайки се от предимството си, а Мат пристъпи там, където бе пристъпил той, и се приведе отново, в очакване. Атакуваха още веднъж, но този път два от трите отклониха вниманието на неговия лакс, а третият се втурна отстрани, търсейки да уцели плътта му. Мат се извъртя рязко, за да го посрещне, и се хвърли напред. Собственият му лакс се обърна наполовина, за да го предпази, но беше твърде късно: той вече беше обречен. Избегна първото острие, но второто го удари високо по слепоочието — удар, който щеше да разцепи черепа му надве…
— Вълчият шлем го е спасил — казах. — Откъде го е намерил?
Тайрън не обърна внимание на въпроса ми. Подозирах, че се дразнеше, задето го прекъсвах.
— Мат беше приведен, съвземайки се от удара по главата, но, за наша изненада, внезапно се изправи, забивайки меча си в гърлото на лакса на Таласъма. Лаксът падна настрани и назад, като едва не издърпа меча от ръката на Мат. Но той не го пусна.
Беше удивително. Едва си чувах мислите, толкова силен беше шумът от тълпата. Човек беше повалил лакс. Това не беше правено никога преди. Случваше се за пръв път! То промени начина, по който мислим за битките на арената. Мат показа какво беше възможно и, макар да е трудно постижимо, сега се случва по един-два пъти всеки сезон.
Разбира се, все още не беше свършено. Мат се оттегли зад лакса си и остана много близо до гърба му; настроен от гениалния Гюнтер, лаксът можеше да се справи с останалите два на Таласъма. Битката определено беше приключила преди гонга, който щеше да призове Таласъма и Мат да се бият пред защитниците си. Мат беше спечелил и всички в галерията полудяха.
Сега бяхме стигнали до много значим момент. Битката срещу Таласъма винаги беше до смърт, но дотогава винаги бе загивал човекът. Понякога те биваха тежко ранени — пленявани от Таласъма и отвеждани в цитаделата му, за да не бъдат видени никога повече. Но сега ролите се бяха разменили. Над арената се възцари тишина.
Какво щеше да направи Мат? Дали щеше да се осмели да убие джина? Таласъма все още имаше мечовете си. Дали щеше да се съпротивлява, или щеше да приеме поражението, каквото означаваше изваждането на лаксите му от строя?
Скоро разбрахме. Мат пристъпи напред и Таласъма не се съпротиви. Така че Мат преряза гърлото му чисто, без да отделя главата от тялото. Таласъма падна на колене, с люлеещи се отстрани до тялото му ръце, и се свлече напред по лице. Но очите на всички ни бяха привлечени от кръвта, която шурна от гърлото му. Тя беше алена — далеч по-светла от която и да е кръв, пролята от човек или животно. Хората говореха за това с дни.
— Значи Мат е спечелил — ахнах.
Но Тайрън поклати мрачно глава:
— Спечелване ли наричаш това, Лейф? Една победа! Ни най-малко. Това беше само едно от телата на Таласъма като джин; една от многото му същности. Това беше само първата схватка.
— В такъв случай, Таласъма върна ли се на арената на следващата нощ? — попитах. Струваше ми се, че Таласъма сигурно е жадувал за отмъщение.
— Не, Таласъма се върна много по-късно — на следващия сезон. Този път Главният разпоредител дори не си направи труда да използва лотарийната сфера. Очите му се приковаха върху тези на Мат и, с рязко кимване, Мат излезе да се бие. А на онези, осмелили се да отидат в галерията, за да гледат, им се стори, че този път Таласъма е още по-страховит.
Когато атакуваше Мат, нито един лакс не рискува гърлото си. Вместо това се съсредоточиха върху неговия лакс, притискайки го силно, така че беше истинска борба, за да удържи центъра на арената. Мат обаче се биеше много дисциплинирано.
Този път борбата продължи почти двайсет минути, Лейф, като и двамата бойци се биеха отпред, уязвими за остриетата. Но Мат отново спечели. Още веднъж яркочервената кръв на Таласъма обагри дъските на арената.
— Колко продължи схватката? — попитах. — Палм ми каза, че Мат е побеждавал Таласъма петнайсет пъти.
— Да, бяха точно петнайсет. Продължи така със седмици. Но колко може да продължи такова нещо, момче? Нещо трябва да поддаде.