— Какво искате да кажете? — попитах.
— Помисли си. Колко свои същности е бил готов да изгуби джинът на арената? И помни: Мат имаше само едно тяло и един живот. Това не можеше да продължи вечно, нали? Решителният момент се оказа навечерието на Еньовден. През целия ден се зараждаше буря и рано вечерта небесата внезапно бяха раздрани от огромна раздвоена бяла мълния. Последвалият гръмотевичен трясък сякаш заплашваше да докара края на света. Скоро бурята забушува над нас; сякаш боговете мятаха мълнии.
Но това не обезпокои тълпите, които нахлуха в Колелото, отправяйки се към Арена 13. Бяха твърде много, за да се поберат в галерията; събраха се развълнувано около Омфал, на нивото над арените, отчаяно жадуващи да чуят новини за пристигането на Таласъма. А букмейкърите бяха страшно доволни — и как няма?
Правеха се залози дали Таласъма ще се появи, или не; залози точно кога ще бъде нанесен победният удар; за вероятността Мат да повтори подвига си и да повали лакс със собствения си меч — или всъщност моментът, когато самият Мат можеше да падне, повален от трите меча на Таласъма. Имаше залози дори за това как щеше да се държи Мат, ако бъдеше победен от Таласъма и изведен жив от арената.
Този път схватката беше до голяма степен балансирана. За известно време изглеждаше, сякаш Мат може да рухне под яростната атака на Таласъма, но после удари гонгът и двамата бойци застанаха пред лаксите си.
Както знаеш, на този етап бойците обикновено са по-предпазливи, но Мат заряза всякаква предпазливост. Със стъпки, твърде бързи за неопитния наблюдател, и с проблясващи мечове той застана точно сред трите лакса на своя враг.
Някои казват, че Мат повалил и трите същества със собствените си мечове; други — че било само едно и че собственият му дългорък лакс посегнал над раменете и главата му, за да ликвидира другите два. Бях там, но беше твърде бързо, за да се види, и дори до ден днешен не съм сигурен.
Във всеки случай, тази победа предизвика промяна. От онзи ден нататък, Таласъма посещаваше арената не толкова често; макар че всеки път биваше побеждаван по-лесно. Но когато курсовете на залаганията, предлагани от букмейкърите, започнаха да клонят в полза на Мат, хората взеха да се страхуват. Страхът прерасна в мрачен, лишен от разумно основание ужас и те започнаха да напускат града.
— Колко същности има Таласъма? — попитах. — Знаем ли? С колко щеше да е принуден да се справи Мат, за да спечели окончателна победа?
— Остави ме да си разкажа историята, момче. Не ме прекъсвай. Можеш да зададеш въпросите си накрая — изръмжа Тайрън. — Както казах, хората бягаха от града. Отначало само фермерите и търговците се връщаха преждевременно в далечните си домове, но после жителите на самия Гиндийн започнаха да заминават.
— Но в това няма смисъл! — избълвах въпреки предупреждението на Тайрън. — Мат е побеждавал, така че защо са се страхували?
Очаквах да се ядоса заради прекъсването, но той просто въздъхна и отговори на въпроса ми.
— Бояха се от победения Таласъм повече, отколкото от победилия, защото той е джин, с всички тъмни сили на подобно създание. Опасно е да го притиснеш натясно. Какви ли ужаси би могъл да отприщи върху града, ако изпадне в отчаяние?
Именно Таласъма най-накрая намери изход. Предложи да има едно последно състезание, което да реши нещата. Ако бъдеше победен, нямаше да дойде на Арена 13 никога повече. В замяна настоя Мат да се бие пред лакса си по време на цялата схватка, докато самият Таласъм щеше да се бие зад своя три-глад. Предложението беше жестоко и нечестно, но, за облекчение на всички, Мат прие. Сега хората се страхуваха; дори приятелите му искаха нещата да се решат.
Никой не си представяше, че Мат може да спечели това петнайсето състезание. Излизайки на Арена 13 онази вечер, сигурно се е чувствал съвсем сам.
Виждаш ли, два дни преди битката, Гюнтер изведнъж рухна, докато ядеше късната си вечеря. Някои твърдят, че бил отровен.
— Може ли да го е направил Таласъма? — попитах.
Тайрън сви рамене:
— Със сигурност би могъл да го уреди, макар че така и не беше доказано. Но въпреки че шансовете не бяха на негова страна, Мат спечели онзи последен двубой — макар че му струваше скъпо. Беше тежко ранен и изгуби много кръв; левият му крак беше непоправимо увреден и му остана лошо куцане, така че не можеше да се бие на Арена 13 никога повече. Представи си само! Това беше животът му, а сега го беше изгубил завинаги.
Таласъма обаче не удържа на думата си: все още идва в Колелото, за да отправи предизвикателство, и за някой злощастен боец в позиция „мин“ това все още е краят. Управата на Колелото понася значителни финансови загуби. Това удря в джоба всички, защото бойците и учителите по бойни умения трябва да плащат таксата, която се налага за покриване на дефицита. Така че всеки плаща според печалбите си; моята сметка е толкова голяма, че се отразява на онова, което мога да си позволя да похарча за лакси тази година.