В крайна сметка победителят бе Таласъма. Мат изгуби онова, което обичаше най-много — битките на арената. Някои казват, че всичко е било напразно, но аз не съм съгласен. Мат и Гюнтер вдъхновиха цяло поколение учители по бойни умения и бойци. Показаха ни какво е възможно.
— Значи Мат се е върнал да изживее остатъка от дните си при племето Джентай. Казват, че умрял там спокойно, сред собствения си народ.
Тайрън вдигна чашата към устните си и пресуши последното вино. Когато ме погледна, очите му бяха твърди и не се усмихваха.
— Но ти и аз знаем по-добре, нали, момче. И двамата знаем къде свършва легендата и продължава животът на човека. Така че кажи ми, Лейф, сине на Мат, какво кара един син да се отрече от родния си баща?
16.
Малодушието на Мат
Онези, които правят първите стъпки, рядко правят последните.
— Как разбрахте? — попитах.
— Заподозрях го втория път, когато се срещнахме — каза Тайрън, прекосявайки стаята, за да напълни отново чашата си от гарафата. — Не само заради начина, по който улови кинжала, който ти подхвърлих. А начина, по който се поклони след това — позата на тялото ти; моментното колебание преди поклона; после накланянето на лявото ти рамо малко пред дясното. Направиш ли това на арената, всеки, който е виждал баща ти да се бие, ще те разпознае като негов син.
Той се върна на мястото си и след като отпи глътка вино, продължи:
— Беше точно същото, когато повали тренировъчния лакс. След това се поклони. Притежаваш същата арогантност; същата вяра в себе си. И двете качества са жизненоважни, ако искаш да постигнеш успех на Арена 13.
И, разбира се, ако се вгледам внимателно, мога да видя лицето му в твоето. Щом човек узнае, е достатъчно ясно. Исках да бъда сигурен, затова изпратих човек в Мипосин да разбере истината. Той говорил с фермера, за когото си работил. Върна се преди пет дни и потвърди онова, което бях заподозрян.
Зъбчатите колелца в ума ми се завъртяха назад:
— Затова ми дадохте втори шанс…
— Да. Но този шанс зависи от това сега да ми кажеш истината.
Не беше лесно да кажа истината. Никога преди не бях разказвал на никого цялата история — никога дори не бях намеквал на някого в този град. Беше трудно да принудя думите да излязат от устата ми, но това трябваше да се направи. Бъдещето ми с Тайрън, надеждата ми да се бия на Арена 13 зависеха от това.
— Таласъма уби майка ми — казах му. — А баща ми просто се отдръпна и позволи това да се случи. После се самоуби.
— Това е само скелетът на историята. Или го облечи в плът, или се намери друг учител по бойни умения! — сопна се Тайрън с твърди като кремък очи.
— Баща ми не се върнал при народа си — или, ако го е направил, не е останал дълго. Купил малка ферма южно от Мипосин. Скоро след това срещнал майка ми, Шола. Тя не била Джентай. Родил съм се две години по-късно. Бях единственото им дете.
Въпреки горчивината, която изпитвах сега, не можех да не се усмихна при спомена за детството си. Баща ми харесваше фермерската работа и знаех колко много обичаше мен и майка ми. Бяхме щастливи; наистина щастливи. Често си мислех, че никога повече няма да бъда толкова щастлив.
Тайрън ме изтръгна от унеса ми.
— И от него си научил някои стъпки от Триг? Не е пазел миналото си в тайна от теб?
— Да и не. Показа ми хладните си оръжия с ръкохватките като вълчи глави, но никога не говореше много за времето, когато се е бил там. Никога не ми е разказвал онова, което ми разказахте току-що. Не съм си и представял, че е бил толкова добър, докато не видях картината над леглото на Палм и той ми каза, че тя изобразява Мат. Онези петнайсет победи над Таласъма ми дойдоха като пълен шок. С майка ми го наричахме с името му от народа на Джентай, Лазар. Никога не ми е казвал, че се е бил с Таласъма.
После, когато бях само на единайсет, се започна. Още по-далеч на юг умираха хора, но изобщо не мислех, че той ще дойде във фермата ни. Беше ужасно… Продължи през цялото лято и ранната есен. Той идваше всяка седмица и винаги след мръкване. Майка ми слизаше по хълма и прегазваше потока, за да се срещне с него в гората. Знам, че не е можела да се сдържи… Той контролираше ума й̀. Отначало го пазеха в тайна от мен и се опитваха да се преструват, че всичко е наред, но скоро го разбрах, когато видях майка си да излиза от къщи сама късно през нощта… После чух някои от нещата, които родителите ми си говореха; името Таласъма изникваше отново и отново. Майка ми плачеше. Баща ми крещеше. Стана непоносимо.