Кимнах.
— В такъв случай, обещаваш ли?
— Обещавам.
— Хубаво. И още нещо. Скри от мен самоличността на баща си, така че поне за момента, я крий от всички други. Вярвам, че човекът, когото изпратих до Мипосин, ще си мълчи, но в крайна сметка ще се разчуе и това ще направи нещата много по-трудни. Ще бъдеш подложен на голям натиск. Не става дума само за очакването, че ще се окажеш втори Мат… Баща ти имаше както приятели, така и врагове. Всеки, постигнал такъв успех, винаги си създава врагове. Така че може да привлечеш нежелано внимание. А самоличността ти може да повлияе на курсовете на залозите, определени от букмейкърските къщи. Виждаш ли, ако се окажеш толкова добър, колкото мисля, че ще бъдеш, можем да спечелим доста пари — но само ако разполагаме с предимството на изненадата. Разбираш ли какво искам да кажа?
Бях разказал на Тайрън неща, които не бях разкривал на никого преди, и бях уморен и развълнуван след дългия ни разговор. Но с радост се съгласих с желанията му. Сърцето ми биеше силно от вълнение. Той имаше вяра в мен. Спомних си какво беше казал — толкова добър, колкото мисля, че ще бъдеш — и се изпълних с въодушевление.
Когато кимнах отново, Тайрън изпусна дълга въздишка. После се наведе напред и отново сложи ръка на рамото ми.
— Имам една последна мисъл за теб, върху която да размишляваш. Онзи Мат, когото познавах, беше най-смелият човек, когото съм срещал. Обучавахме се заедно в школата на Гюнтер като момчета. Забравяш къде ти, единственото му дете, се вместваш във всичко това. Ами ако майка ти е настояла Мат да не прави нищо, защото се е страхувала за теб — страхувала се е, че Таласъма ще те убие. После, след като тя е починала, той те е прогонил… и ти още си жив. В крайна сметка Таласъма научава всичко. Чрез теб сигурно е открил начин да накаже Мат още повече. Но баща ти се самоубил и изгорил фермата до основи, така че всичко, което те свързва с него, вече го няма. Той те е освободил: дал ти е шанс за живот. Във всеки случай, така мисля аз.
17.
Пари
Гюнтер беше мой учител. Смятах го за далеч по-велик, отколкото аз някога щях да бъда. Мои бяха просто танцуващите крака, които служеха на пъргавия му ум.
Но после това се промени.
В едно видение ми се яви Ним.
След завръщането ми Палм беше потиснат, но на следващата сутрин отново се върна към обичайното си дразнещо, наперено държание. Всеки път, щом го виждах, изпитвах все по-голяма неприязън към него. В мен бавно се натрупваше гняв.
— Тайрън обеща да подготви новия ми три-глад преди края на деня — обяви той, докато се обличахме. — Ще имам цели три месеца да се подготвя за турнира на новобранците. Това е предостатъчно време.
Той се ухили самодоволно и зачака някой да каже нещо. Когато никой не го направи, той се приближи бавно до мен. Седях на ръба на леглото и си обувах чорапите.
— Какво ще кажеш да се обзаложим? — попита. — Искаш ли да се хванем на бас, само ние двамата?
Какво беше намислил Палм?
— Нямам пари — казах му.
— Това няма значение. Един ден ще спечелиш пари. Можеш да ми бъдеш длъжник.
— Какъв е залогът? — попитах.
Той се ухили още по-широко:
— Само това: че няма да спечелиш нито едно състезание в ТН.
Вдигнах поглед и приковах очи в неговите с нарастващ гняв. Вярно беше, че нямаше да имам много време да се подготвя. Щом жребият бъдеше изтеглен, можеше да се падна срещу боец в позиция „маг“ като Палм, който вече се беше обучавал много повече месеци, отколкото аз. Другият вариант беше да се изправя срещу друг новобранец. Лотарийният ми билет беше спечелил. Можех ли да извадя късмет за втори път? В края на краищата, първият етап от състезанието беше лига, в която се трупаха точки. Едва след това се стигаше до отстраняване на участници. Така че ми бяха гарантирани два рунда. Със сигурност можех да спечеля единия от тях…
— Колко? — попитах.
— Хиляда дека!
Това беше абсурдна сума пари. Толкова печелеше един търговец за едногодишна работа. Беше почти достатъчна за купуването на лакс.
— Залогът е твърде висок — казах му.
— Изборът е твой — каза той и ме погледна снизходително.
— Ще приема! — казах рязко, отчаяно копнеещ да изтрия това изражение от лицето му. Но онова, което последва, беше също толкова неприятно.