Той ме погледна, сякаш знаеше нещо, което не ми беше известно.
— Може и да си бърз — каза, — но това няма да има особено значение на Арена 13. Не е като битките с тояги и ни най-малко — като тренировъчния терен. Изходът на едно състезание се решава от лаксите, а аз ще имам най-добрите, които могат да се купят с пари. Баща ми е богат; ти дори нямаш баща. Неговите пари ще платят за моите лакси и времето на Тайрън. Тайрън ще бъде изцяло зает да настрои моя три-глад, така че няма да му остане много време да се грижи за твоите нужди. Ще си изгубил още преди да си успял да започнеш.
Хвърлих поглед към картината, изобразяваща баща ми. Бащата на Палм имаше пари; моят беше мъртъв. Това беше вярно. Но баща ми беше най-великият боец, когото Арена 13 бе виждала. Изглеждаше, че съм наследил бързината и умението му — но какво значение щеше да има това срещу превъзхождащите ме лакси на Палм?
— Ще видим — отвърнах рязко. — Може би те чака изненада!
Думите ми прозвучаха немощни и кухи и Палм просто продължи да се хили. Дадох си сметка, че ме е манипулирал и ме е убедил да приема лекомислен облог, който вероятно щях да загубя. Този свят беше разделен на богати и бедни. Тук явно бях в неизгодна позиция, но щях да направя всичко по силите си, за да докажа, че Палм греши.
Закуската обикновено беше тиха, но днес, вместо просто да отправи обичайното си рязко кимване към нашия край на масата, Тайрън се приближи и потупа приятелски Палм по рамото.
— Три-гладът ти ще бъде готов до пладне — каза му. — Ще сляза да наглеждам лично първата ти тренировка.
Това означаваше да имаш богат баща. Вместо да възложи това на Кърн, Тайрън щеше да остави задълженията си в Колелото и да помага на Палм.
Наблюдавах тренировката, седнал на пейката до Дейнън, докато Тайрън запозна Палм с неговия три-глад и започна процеса на превръщането им в бойна единица. Лицето на Палм беше олицетворение на възторг и гордост и всъщност не можех да го виня. Трите лакса бяха впечатляващи. Не само заради факта че носеха чисто нови брони, които блестяха в светлината на факлите. Движеха се с бързина и лекота, която надминаваше всичко, което бях виждал на арената. Гледах завистливо.
След около час Тайрън обяви прекъсване и „приспа“ три-глада, като каза на Палм да дойде при нас на пейката. После повика Дейнън да се приближи.
— Да се погрижим сега за теб, момче — каза му.
Прекоси залата, отиде до една пейка в далечния край и смъкна покривалото от един лакс. Плю върху една пластина и я намести в гърлото му.
— Събуждане! — изкомандва. — Стани!
Макар че бащата на Дейнън не беше достатъчно богат да плати за нов лакс, Тайрън се беше погрижил щедро за него. Този лакс изглеждаше много добър. Забелязах обаче, че Дейнън получи само двайсетина минути от времето му. Въпреки това Дейнън явно беше доволен и към края на тренировката му цялото му лице сияеше. В един момент се обърна към мен и вдигна окуражително палци.
После дойде моят ред. Тайрън смъкна покривалото от друг лакс и му даде обичайните първи две команди: „събуждане“; „стани“.
Лаксът се смъкна тромаво от пейката и застана мирно пред Тайрън.
— Самопроверка! — нареди той, после се обърна с лице към мен.
— Е, момче, това е твоят лакс, докато не кажа друго. Ще свърши работа засега, така че ще го използваш за турнира.
Обхванах с поглед драскотините и вдлъбнатините по бронята, дълбокия прорез в шлема точно над очите. Това беше лаксът за упражнения, който всички използвахме на тренировки. Помъчих се да скрия разочарованието си.
Чух зад гърба си презрително изсумтяване и когато хвърлих поглед назад, видях как Палм се мъчи да удържи смеха си. Когато се втренчих в него, той се овладя, но имаше тържествуващ вид. Състоянието на моя лакс доказваше, че е бил прав. Обърнах се отново да застана с лице към създанието и с ъгълчето на окото си видях Тайрън да ме гледа втренчено.
— Опитай се да изглеждаш малко по-въодушевен — каза ми той, като клатеше глава. — Има една стара поговорка — „На харизан кон зъбите не се гледат“.
Кимнах.
— Хубаво. Тогава ще разбереш какво имам предвид — каза Тайрън. — Не плащаш за него, нали? Всичко, което трябва да направиш, е да поработиш малко с краката си и да се подготвиш за арената.
— Но това е тренировъчният лакс — възкликнах, неспособен да скрия разочарованието си. — Ще бъде прекалено бавен.
— Вече не. За да видиш зъбите на този харизан кон както трябва, ще се наложи да пресееш настройките. Ако притежаваше умението да разчетеш Ним и да направиш това, щеше да видиш, че е променен и подготвен за битки.
Кимнах, но сигурно съм изглеждал скептичен, защото Тайрън се приближи и измъкна един меч Триг от най-близката ножница. Подаде ми го.