— Делата говорят по-убедително от думите, така че ще демонстрирам разликата.
Вдигна кожената топка, която бяхме използвали на тренировка, и се усмихна, обръщайки се с лице към лакса:
— Докладвай! — нареди.
— Готов — изрече дрезгаво лаксът.
— Бойна стойка! — Тайрън подаде на лакса тежката кожена сфера.
— Когато си готов, момче — продължи Тайрън и се отмести.
Приближих се до лакса и започнах танца. Две стъпки наляво, две стъпки надясно.
Този път направих обратно диагонално движение надясно. Върнах се назад колкото можех по-бързо. Сега, когато се движех, се почувствах много по-добре. Щях да покажа на Палм точно колко съм бърз. Докато танцувах, почувствах как тялото ми започва да мисли вместо мен. Когато лаксът ме нападна, аз се устремих право към него с острието и се прицелих в пластината на гърлото. Чувствах се уверен. Не можех да пропусна!
В следващия миг се озовах седнал на тепиха след мощен удар по главата. Опитах се да кажа нещо, но умът ми сякаш беше вцепенен и от устата ми не излязоха думи. Мечът Триг беше на пода и не можех да го стигна.
Чух Палм да се смее на глас. Когато хвърлих поглед към него, видях по бузите му да се търкалят сълзи от смях. Дори Дейнън се усмихваше.
Тайрън ме издърпа на крака.
— Това беше толкова бързо, изобщо нямаше как да го предвидиш — каза той. — Може би това ще те накара да се почувстваш по-добре.
Чувствах се зле, защото бях съборен на пода, но в същото време това показваше, че моят лакс имаше нужната бързина, за да се справи с битката на арената. Помислих си, че смехът беше заслужен, и кимнах разкаяно.
— Съжалявам — казах на Тайрън. — Държах се глупаво. Благодаря, че сте направили лакса ми толкова бърз.
Засега Палм можеше да се смее, но може би в крайна сметка нямаше да спечели баса си.
За моя изненада, Тайрън остана с нас през остатъка от сутринта. Изнесе ни урок по кодиране на Ним, главно заради мен. Каза, че за Палм и Дейнън това ще бъде преговор, и настоя да се съсредоточат напълно.
Дейнън, изглежда, нямаше нищо против — той харесваше упражненията по кодиране, — но от изражението на Палм се досещах, че не е доволен. Не ставаше дума просто за това, че се отегчаваше. Явно смяташе, че е над всичко това, и се дразнеше, че е принуден да го търпи заради мен.
Аз, напротив, най-сетне започвах да разбирам голяма част от това, което казваше Тайрън. Никога нямаше да стана добър, съставител на кодове, но сега можех да схвана основните понятия. И колкото по-отегчен изглеждаше Палм, толкова повече се наслаждавах на раздразнението и неудобството му.
— Всеки учител по бойни умения използва Ним по малко по-различен начин — казваше Тайрън, — но някои ордуми са общи за всички. Могат да бъдат изричани, за да задействат предварително конструирани последователности от кодове. Изречеш ли един ордум, изричаш множество. Виждате ли, Ним е това което се нарича „език с възможности за разширяване“. Всеки създател на кодове може да го разширява, като създава и добавя нови ордуми към речника. Ордумите са включени в по-голям ордум. Така че има ордуми в ордумите. Изречеш ли един, други се появяват да се подчинят на волята ти.
— А някои от тези ордуми са инструменти — продължи Тайрън. — Един от специалните се нарича „Тритон“. Това е специализирана форма на ордума „Саламандър“ и се използва за изследване на ума на лакс. Прониква дълбоко в тъмните кътчета на паметта му, докладвайки каквото намери. Умът на един лакс е заплетен лабиринт, способен на още по-сложни неща. Опознаеш ли извивките и завоите му, можеш да добавиш още към своя ум.
Късно на следващия следобед, за пръв път ми позволиха да остана сам за един час на тренировъчния терен.
Уединението бе от съществена важност: бях там, за да започна бавния процес по използването на Улум, за да развия разбирателство с лакса си. Щях да казвам на лакса си какво да прави като барабаня с крака по пода. Все още нямах ботуши Триг, така че за момента шляпането с пети трябваше да свърши работа.
Тайрън ми беше казал да се придържам към прости звуци. Щях да работя по това с години: сложните неща щяха да дойдат с времето.
Лаксът ми беше „заспал“, легнал по гръб на една пейка в края на тренировъчния терен. Приближих се до него и дадох първата команда:
— Събуждане!
Очите му се отвориха с потрепване и ме погледнаха, без да мигат, и за миг изпитах безпокойство. Лаксите все още ме караха да нервнича.
— Самопроверка! — заповядах.
След по-малко от секунда създанието отвърна с грубия си, гърлен глас: