— Готов.
Лаксът беше подготвен от Тайрън, така че бронята му, включително пластината на гърлото, вече беше на мястото си. Просто трябваше да го изправя на крака и да започна.
— Стани!
Той се подчини моментално, слизайки тромаво от пейката, за да застане пред мен, с настойчиво взиращи се в мен червени очи. Струваше ми се, че ме гледа странно, и това ме тревожеше. Лаксите не би трябвало да имат истинско съзнание, но определено ми се струваше, че този има. Дали мислеше за мен, зачудих се. Ако беше така, какво ставаше в главата му?
Сега трябваше да му кажа, че ще разработваме и упражняваме звуковия код, изграждайки между себе си общуване, което никой друг нямаше да разбира. Случаят не беше точно такъв, защото кодът Улум, съставен от новобранец, беше толкова прост, че повечето зрители можеха да го проумеят за броени минути. Щяха да са нужни години, за да се уверя, че указанията ми са наистина скрити от наблюдателите.
— Вкарай настройка за Улум! — наредих.
— Настройка вкарана.
Беше ми казано да започна с основната маневра, която се наричаше „Основа 1“. Състоеше се от две стъпки наляво, две стъпки надясно, последвани от диагонално обръщане надясно.
— Основа 1 = Първи # Сигнал — дадох инструкции.
Вече бях решил, какъв ще бъде моят #сигнал за това, така че шляпнах силно два пъти по дъските с босия си ляв крак, последвано от кратко, рязко шляпване с десния.
— Разбрано — каза лаксът.
— Настройка за излизане! — казах му. Надявах се, че сега ще реагира при бойни условия. — Бойна стойка!
Лаксът излезе напред на тренировъчния терен, сякаш се изправяше срещу противник, и аз заех позиция зад него. После шляпнах с крак по дъските, за да дам знак за онази основна маневра.
Моят лакс реагира, правейки стъпките, които бях посочил. За нещастие, бях твърде зает да се концентрирам върху барабаненето с крака и той се задвижи толкова бързо, че не можех да спазвам темпото му. За секунда бях открит и уязвим: на арената щях да бъда насечен на парчета. Човек трябваше да се придържа много близо до лакса си.
Така че повторих указанието и опитах отново. След пет опита успях да дам сигнал и после да спазя темпото на косъм. В този момент реших да добавя нов сигнал. Два силни удара с десния ми крак и потропване с левия щеше да означава обратното и щях да свърша с диагонално обръщане наляво.
Упражнявах се около половин час, танцувайки зад лакса си, докато се изпотих от изтощение. Беше тежка, бавна, влудяваща работа, но бях започнал да напредвам малко. Именно тогава чух три силни потропвания по вратата. Изненадах се: личното ни време на тренировъчния терен беше строго ограничено и обикновено не биваше прекъсвано.
Когато отворих вратата, видях там да стои Куин. Зарадвах се да я видя. Усмихнах се тайно. Трите почуквания трябваше да ме подсетят кой е.
— Искаш ли помощ? — попита тя.
— С Улум ли? — попитах. — Мислех, че се предполага да е тайно…
— Така е — отговори тя с топла усмивка, — но в ранните етапи обучението не е от чак толкова голямо значение. Ти просто опитваш да постигнеш някаква координираност с лакса си — нека бъдем честни, няма да се изправиш срещу мен на арената. Бих могла да ти помогна, но решението е твое…
Отвърнах на усмивката й̀:
— Влизай тогава — казах. — Нуждая се от цялата помощ, която мога да получа.
18.
Общността
Пазете се от онова, що отдолу лежи, понеже ще пожънете каквото сте посели.
След пет седмици наистина започвах да си създавам рутина и да изпитвам удоволствие от обучението си.
Досега с Палм вече бяхме установили помежду си неловко състояние на мълчалива враждебност. Никога не разговаряхме, освен ако обучението ни не го изискваше. С Дейнън обаче се разбирахме много добре; с нетърпение очаквах съботните ни екскурзии в града. Приятелството ни дразнеше Палм и той вече рядко говореше с Дейнън.
През седмицата, обучението беше изтощително — обикновено заспивах в мига, щом главата ми докоснеше възглавницата.
Във вторник вечерта на шестата седмица обаче още не бях успял да се съблека, когато чух три силни потропвания по стената.
Поколебах се. Последния път едва не ме бяха изритали, задето отговорих на това почукване — макар че щеше да е хубаво да си побъбря с Куин. Два пъти седмично тя ми помагаше да обучавам лакса си на звуковия код. Наистина ми харесваше да съм с нея, но не исках да я придружавам на още някое от излизанията й в града след мръкване. Въпреки това не можах да се заставя да пренебрегна почукването й̀. Реших да отида и да обясня как се чувствам.