Палм ми се навъси, но Дейнън се усмихна. Кимнах му, отворих вратата на стаята на Куин и пристъпих вътре, затваряйки я зад себе си. Тя носеше ботушите си, а устните й бяха оцветени в червено и черно, като за посещение в галерията на Арена 13.
Сърцето ми се сви.
— Тази нощ — обяви тя, — ще ти покажа нещо, за което баща ми никога дори не говори.
Не ми хареса как звучеше това. Ако Тайрън никога не го споменаваше, то сигурно имаше основателна причина. Беше нещо, което вероятно щеше да ме вкара отново в беля.
— Това означава ли, че накрая пак ще се озова на работа в кланицата? — попитах, като се усмихнах уморено на Куин. Подготвих се да й кажа, че не смятам да отида. Нямаше да й хареса, затова възнамерявах да съобщя новината внимателно.
Тя поклати глава:
— Ако баща ми разбере къде си бил, няма да е доволен, но няма да има сериозен проблем.
— Това ми каза миналия път — че той винаги прави каквото кажеш. Погледни докъде ме докара това!
— Виж, довери ми се. Това е различно и ще ти отвори очите. Отиваме отново до Колелото, но този път ще посетим Общността под Колелото, където собственици, които не могат да си позволят да наемат частна квартира, държат лаксите си.
— Съжалявам, но не смея да рискувам, Куин. Баща ти ми даде нов шанс и не искам да го разочаровам.
— Не ставай глупав, Лейф! Знаеш правилата му — никакви битки с тояги и никакъв алкохол. Няма да ги нарушаваме тази вечер. Това е само за да ти покажа нещо, което никой друг няма да ти покаже. Това ще ти даде нова представа как стават нещата тук. Навит ли си, или не?
Точно се канех да откажа и да се върна в стаята си, когато тя направи нещо напълно неочаквано. Сграбчи ръката ми и я стисна; после, без да я пуска, дойде много близо и ме целуна по бузата. Телата ни почти се докосваха и задишах по-бързо.
Не беше целувка по устните, но определено беше нещо повече от лека приятелска целувка. Когато устните й докоснаха бузата ми, тя леко погали дланта ми с палец и усетих ухание на лавандула по кожата й̀.
Когато улови ръката ми още по-здраво и ме затегли зад себе си, не се възпротивих.
Тя тръгна до мен, държейки ръката ми, докато си проправяхме път през града, и я пусна едва когато стигнахме купчините сгурия пред Колелото. Влязохме през вратата, която водеше надолу под арените.
Този път наоколо нямаше много хора. Само една жена крачеше нагоре-надолу отвън, скръстила ръце пред тялото си, сякаш за да се предпази от мразовития въздух.
Скоро заслизахме по каменни стъпала, шумът от стъпките ни отекваше в полумрака. Слизахме надолу и надолу в тясна спирала, в увеличаваща се тъмнина, факлите по стената ставаха все по-нарядко.
— Мислех, че тук долу е опасно… — казах. — Мислех, че човек трябва да е в някоя банда…
Внезапно осъзнах, че може да съм допуснал голяма грешка. Това, че Куин ме целуна и ме хвана за ръката, ме беше лишило от здрав разум.
— Какво е животът без малко опасност? — провикна се тя в отговор през рамо.
Стъпалата свършиха и Куин забърза по един тунел. Последвах я, забелязвайки нещо странно над главата си. По покрива на тунела растяха гъби, кръглите бели плодове висяха от дебели стъбла.
— Ей, Куин, какво е това? — попитах.
Тя се обърна и погледна накъдето сочех.
— Става ли за ядене? — почудих се. — Напомня ми за един деликатес, който расте на висок зъбер точно на север от Мипосин — макар че онзи има червени плодове, а не бели. Катерачите рискуват живота си, за да го берат, но изкарват много пари, като го продават на пазара.
— Изядеш ли това, ще си мъртъв до минута — отвърна рязко Куин. — Казва се „скейп“ и е изключително отровно. Едно време можеше да се намери само в най-ниските нива на Общността, но сега се разпространява нагоре. Някои казват, че се храни от кръвта, която капе в тези пещери от Арена 13. Суеверни глупости, разбира се, но тук долу суеверията се размножават по-бързо от пършивите сиви плъхове. В едно обаче съм сигурна: не бива никога да стоиш точно под него. Когато е узряло, от него понякога капе отрова.
С мрачна усмивка Куин се обърна и продължи, докато най-после стигнахме до малко открито пространство; пред нас видях входовете на три тунела.
— Всъщност няма значение по кой ще тръгнем — каза Куин. — И трите водят все до едно и също място. Общността е лабиринт от пещери и тунели, която се простира далеч отвъд периметъра на Колелото, надолу в самата скала. Когато си тук долу, винаги се придържай към тунелите, които са осветени от факли. Това означава, че се обслужват редовно; ако се загубиш, няма да отнеме много време някой да те намери. Във всеки случай, ще тръгнем по този. Маршрутът е по-дълъг, но искам да ти покажа къде складират лаксите.