Тя се обърна и тръгна пред мен надолу по друг тунел, и скоро излязохме на една издатина; под краката ни имаше голяма бездна. Гледахме надолу в естествен амфитеатър, обкръжен от факли. Дотук не бяхме видели жива душа, затова бях удивен от броя на хората, събрани там. Неколкостотин седяха около една арена и се носеше ниско жужене на разговори; звучеше като сънен кошер пчели в горещ летен следобед. Въздухът беше горещ, влажен и абсолютно неподвижен; миришеше на застояла пот.
Към дъното местата бяха разположени нависоко; беше ясно, че от най-високия ред има най-добра гледка. Светлината не беше добра — на тази арена липсваше огромният полилей на Арена 13 и разчитаха на подредени наоколо факли, като резултатът беше, че много от местата бяха в сянка.
Самата арена бе осветена само от двойки кръстосани факли, разположени високо по колоните във всеки ъгъл. Краищата бяха обозначени само от лека вдлъбнатина в пода. Струваше ми се, че вместо да отскачат от стените, както в битките на Арена 13, бойците постоянно излизат навън.
— Погледни пода на арената — каза Куин, сякаш знаеше какво си мислех. — Виж пясъка.
Бойният участък беше настлан с плътно пясъчно покритие, а до всяка колона имаше още купчини.
— Пясъкът се посипва, за да попива кръвта — каза Куин. — Тук долу лаксите се бият помежду си; не носят брони — имат само пластината на гърлото. На теория победата се постига чрез изваждане от строя, както в битките на Арена 13, но обикновено загубилият умира. Наистина е кървава работа.
— Какво им пречи да излязат на арената? — попитах.
— Само почакай и ще видиш. Ще бъдеш потресен.
Внезапно приглушените разговори се усилиха и отекнаха от покрива и стените на пещерата. Един мъж излезе на арената и вдигна ръце, за да призове за тишина. Беше едър, а шкембето му висеше надолу над широкия му кожен колан.
— Това е Сиро — прошепна Куин. — Хайде — да останем и да гледаме първото състезание. Цялата тази работа ме отвращава, но мисля, че е добре да видиш — тогава ще осъзнаеш колко отвратителни са някои неща в този град. Има едно хубаво нещо, което мога да кажа за баща си. Въпреки ламтежа си за пари, той няма нищо общо с това, което става тук долу.
— Ако е незаконно, тогава защо някой не го спре? — попитах.
— Защото всичко е заради парите — каза Куин, отвратено извивайки устни надолу. — Тук всяка нощ умират лакси, но никой не прави нищо по въпроса, защото е доходоносно за всички замесени, най-вече букмейкърските къщи; Сиро също си докарва печалба, по-тлъста дори от шкембето му. Единствено лаксите страдат, а тук долу кого го е грижа за техните нужди?
Взрях се удивено в нея. Тази практика явно я беше разстроила дълбоко.
— Но аз мислех, че те не са съзнателни същества като нас — казах.
— Така твърдят всички, но не го вярвам дори за миг, а ти? — попита Куин.
Спомних си как ме гледаше моят лакс — почти сякаш ме преценяваше.
— Може и да не притежават съзнание, както нас — продължи Куин, — но нима всичко, което се движи и диша, не притежава някакво съзнание? И не се опитвай да ми кажеш, че те не чувстват болка. На Арена 13 ги предпазва бронята им, но тук долу понасят сериозни наранявания.
Сиро излезе от арената и мигове по-късно два лакса влязоха, за да заемат позиция един срещу друг, всеки — размахал два дълги меча. Видях металните халки около вратовете им, които придържаха пластините на гърлата им на място. Ако не се брояха набедрените им препаски обаче — единият носеше синя, а другият зелена, — бяха голи. Дори не носеха ботуши. За пръв път виждах тела на лакси, които стояха прави и се движеха.
По главите им нямаше дори един косъм; всъщност, изглежда, че нямаха дори едно косъмче където и да било. Кожата им беше намазана с мазнина; лъщеше на светлината на факлите, а гърбовете, раменете и ръцете им имаха масивни мускули… Без броня ръцете изглеждаха още по-дълги, но краката ме изненадаха. Изглеждаха почти прекалено тънки, за да крепят едрите им тела. После осъзнах, че са предназначени да бъдат бързи.
Внезапно се чу свистящ, стържещ звук и кръг от мечове, всеки — дълъг над два фута, с насочени навътре остриета, изникна от пода и беляза границите на арената.
Куин беше права. Наистина бях шокиран. Осъзнах какво щеше да означава това за голата плът.
Това даде сигнал за началото на състезанието и двата лакса започнаха предпазливо да се обикалят в кръг.
Изведнъж се впуснаха бурно в действие, като се въртяха вихрено и сечаха въздуха с мечовете си. Бях удивен от бързината им. Това беше много по-бързо от всичко, каквото бях виждал на Арена 13. Може би правилата на Триг и задачата им да защитават хората, които се биеха там, ги забавяха.