Щом се върнахме в стаята й̀, Куин побърза да отвори свързващата врата.
— Наспи се хубаво нощес — прошепна тя. — Утре ще има големи неприятности. Пискюлестите задържаха парите на баща ми, така че ще трябва да му разкажа какво е станало. И бездруго ще разбере съвсем скоро, така че е по-добре да му кажа аз. Ще се опитам да не те замесвам в това, стига да мога. Но каквото и да стане, няма да те отпрати отново, това ти го обещавам.
Кимнах и насила залепих усмивка на лицето си. Какво струваше това обещание? В края на краищата, миналия път не беше успяла да ме спаси от гнева на баща си.
Обратно в спалнята, аз се съблякох и се покатерих в леглото. Въпреки всички уверения на Куин, не си правех илюзии за следващия ден. Очаквах да поема известна част от вината; вероятно достатъчно, за да сложи край на обучението ми при Тайрън.
Чувствах се огорчен и ядосан. Към пладне утре можеше отново да съм на път на юг, а с мечтата ми да е свършено. Но сега поне имах къде да отида. Щях да потегля към земите на Джентай.
Един слуга дойде да ме повика точно преди зазоряване. Беше ми наредено да се облека бързо и да сляза долу. Тайрън ме чакаше с мрачно лице. Посочи към задната врата и аз го последвах навън в тъмнината, треперейки на мразовития въздух.
В мен припламна гняв, когато си спомних в какво бях въвлечен предишната нощ: усещах всеки мускул от тялото си възпален и схванат. Усилията от битката с пискюлестия ми се бяха отразили. Не бях порязан, но потреперих при мисълта какво можеше да се случи. Можеше да бъда осакатен или убит.
Очаквах да открия, че в двора ме чака вързоп с вещите ми, но Тайрън се отправи с едри крачки през града и аз забързах след него. Небето просветляваше и скоро стана очевидно, че отиваме към сградата на управата. Един от слугите на Тайрън чакаше до една странична врата.
— Е? — попита Тайрън нетърпеливо.
— Той се съгласи, сър. Но заради неудобството от ранния час настоява за двойно повече пари, отколкото предложихте. Сега ви чака.
Тайрън кимна отсечено и оставихме човека до вратата. Скоро вървяхме по коридор, който разпознах: онзи, по който бях минал аз, за да стигна до кабинета на Тайрън. В този час той беше пуст.
Исках да разпитам Тайрън и да разбера колко му беше казала Куин, но долових настроението му и си замълчах. Сега беше време да си мълча.
Продължихме до самия край, където стигнахме до голяма врата. Табелката, закрепена на стената до нея, обявяваше, че това е кабинетът на Главния разпоредител. Тайрън почука на вратата и един глас отвътре ни покани да влезем.
Пинчън стоеше зад писалището си и, за моя изненада, беше препасан с червения шарф на Управата на Колелото, официално облечен, сякаш ръководеше Арена 13.
На писалището лежеше отворена голяма книга, а до нея имаше сфера от матирано стъкло с дупки в горната повърхност. Осъзнах, че това беше лотарийната сфера, която се използваше, когато трябваше да се избере боец, който да се изправи срещу Таласъма. Баща ми сигурно беше избил от ръката на Главния разпоредител подобна на тази, когато беше настоял да се бие с Таласъма.
— Име? — попита Пинчън, взирайки се настойчиво в мен.
Преди да успея да кажа нещо, Тайрън отговори вместо мен:
— Лейф, син на Тайрън.
Главният разпоредител записа името ми в голямата книга, добавяйки го най-долу в списъка. Отначало бях озадачен защо Тайрън ми беше дал името си. После си спомних, че искаше да запази истинското ми име в тайна, за да подобри курсовете на залагане, предлагани от букмейкърските къщи.
— Сложи ръка върху сферата и се закълни — нареди Пинчън.
— Повтаряй тези думи след мен.
Подчиних се, слушайки внимателно какво казваше, преди да повторя думите му.
— Аз, Лейф, син на Тайрън, тържествено се заклевам никога да не си служа с хладно оръжие извън юрисдикцията на Управата на Колелото.
— Добре, момче, махни си ръката от сферата. Вече си обвързан. Нарушиш ли клетвата, няма да се биеш на Арена 13 никога повече. Разбираш ли?
Кимнах; после някакви пари преминаха от едни ръце в други и скоро вървяхме обратно през града, следвани по петите от слугата на Тайрън.
— Това означава ли, че ще ме задържите? — попитах боязливо.
Тайрън кимна. Изглеждаше дълбоко замислен.
— Знаете какво се случи нощес, нали? — продължих.
Той ме погледна косо и изруга под нос.
— Разбира се, че знам! Отне ми почти час да изкопна цялата история от онази моя твърдоглава дъщеря. Защо мислиш, че те доведох тук в този безбожен час? — тросна се той. — Защо според теб току-що похарчих още от парите си, когато миналата нощ ми струваше достатъчно скъпо?