— Съжалявам — казах.
— Лекомислената ми дъщеря е тази, която би трябвало да съжалява. Заради Куин можеше всички да загинете — или по-лошо. Както и да е, стореното — сторено. Ти положи клетвата при първа възможност и за това си има причина. Скоро целият град ще знае какво се е случило нощес и ще получиш други предложения да се биеш с хладни оръжия. Предложения, на които щеше да е трудно да откажеш. Сега можеш да кажеш „не“. Можеш да откажеш с чест, защото си обвързан чрез клетвата. Поне още не знаят истинското ти име. Затова положи клетвата, използвайки моето. Онази кратка церемония там изпълни ролята и на регистрация. Вече си официално в списъците на бойците на Арена 13. Много учители по бойни умения имат бойци, които се бият под тяхното име, така че това няма да впечатли никого. Така печелим време. Време да си върна част от парите, които изгубих.
На закуска нямаше и следа от Куин и, за моя изненада, вместо да ни поздрави с обичайното кимване, Тайрън се приближи до нашия край на масата.
— Тази сутрин обичайното тренировъчно разписание е отменено — каза той. — Палм и Дейнън — вие ще прекарате деня, обучавани от Кърн да подобрите работата си със звуковия код. Причината е, че тренировъчният терен ще се използва. Ще работя насаме с Лейф.
Изражението върху лицето на Палм почти си струваше всичко, което бях преживял миналата нощ.
Веднага след закуска слязох на тренировъчния терен, за да се присъединя към Тайрън.
— Е, момче, да се залавяме за работа по този твой лакс — каза той. — Не искам да изглеждаш прекалено добър твърде скоро; обикновено предпочитам възпитаниците ми да търпят сериозни загуби в началото. Това е първият урок, който трябва да научиш. Научиш ли се как да губиш, победите стават много по-лесни.
Той се усмихна мрачно:
— Но знам за онзи бас между теб и Палм. Наистина говоря с по-младата си дъщеря, знаеш ли, и тя се тревожи, че ще започнеш кариерата си с огромен дълг за изплащане. Е, във времето, с което разполагаме, мога да направя съвсем малко. Ако се срещнеш с Палм в първия рунд, ще загубиш. Неговият три-глад просто е твърде добър. Но да видим какъв късмет имаш всъщност. Да видим какъв жребий ще се падне този път.
Само след няколко часа Тайрън беше преобразил партньорството ми с лакса. Измислях сигнал за определена последователност от стъпки, а Тайрън я превеждаше на Ним, влагайки отговора в мозъка на лакса. После упражнявахме сигнала Улум и последващото съгласувано движение отново и отново. Към края на второто следобедно упражнение се движех зад лакса с нова увереност.
От време на време забелязвах лаксът да ме гледа втренчено. Беше странно усещане да ме наблюдават така.
— Непрекъснато ме гледа — казах на Тайрън.
Той ми отправи една от редките си усмивки:
— Е, това е добре, Лейф. Притежава повече съзнателност, отколкото някои от неговия вид. Варират в това отношение. Фактът, че те гледа, означава, че те намира за интересен. Приличаш вниманието му. И затова ще се бие още по-добре.
— Чудесно. Просто се надявам, че не ме гледа, понеже е гладен и мисли, че от мен може да излезе вкусно ядене.
— Не мисля, че е нужно да се тревожиш в това отношение — отговори Тайрън с усмивка. — Имаше няколко изолирани случая на канибализъм от лакси, но въпросът се свеждаше до неумело настройване. Мисля, че съм достатъчно добър в работата си, за да те опазя извън менюто.
Същата нощ, когато се върнах в стаята ни, ме очакваше шок. Там бяха работили дърводелци. Вратата, която водеше към стаята на Куин, беше закована с дъски.
Не я бях виждал цял ден. Нямаше я дори на вечерята. Несъмнено още страдаше от последиците на гнева на Тайрън и й беше забранено да излиза от стаята си.
Палм кимна към мястото, където преди беше вратата на Куин, и поклати глава:
— Вече няма да е същото — каза.
Втренчих се удивено в него. Той наистина ми говореше.
— И все пак, тук съм само до края на сезона — продължи той, като ми се усмихна лукаво. — После ще се преместя в ново жилище. И ми остава да направя само едно нещо, преди да си тръгна. Да спечеля онзи турнир!
22.
Турнирът на новобранците
Смъртта променя всичко.
Лятото в Гиндийн беше кратко — едва пет месеца, колкото продължаваше и сезонът на Триг. След това временните работници напускаха града и потегляха обратно към зимните си домове в провинциите.