Но за новобранците този последен месец беше най-вълнуващият от всички, защото в началото му се провеждаше състезанието, когато щяхме да получим шанса да се бием на Арена 13.
ТН започваше по пладне, когато ни събраха в зелената стая под Арена 13 да гледаме тегленето на жребия.
Бях ходил там само веднъж преди и тогава просторното продълговато помещение беше празно. Когато Тайрън ми го показа, бях изненадан да видя цвета му. Бойците сядаха до стените, докато чакаха реда си да се бият. В центъра имаше голяма маса, покрита с грубо кафяво сукно. Но подът беше застлан с опърпан кафяв килим, а стените и таванът бяха боядисани в убито кафяво.
— Защо я наричат зелената стая? — бях попитал.
— Никой не знае, момче. Причината се губи в мъглите на времето. Но свикни, защото така се нарича.
Сега стаята беше пълна, всички места бяха заети от момчетата, които щяха да се бият в турнира. Вече бях облечен за битка: носех къса кожена връхна дреха без ръкави, която Тайрън ми беше заел. Беше ми малко голяма, но отговаряше на правилата на Тригладиус, а на гърба й беше емблемата с вълка на школата на Тайрън. Чувствах се горд, че я нося.
Голите ми ръце ме накараха да осъзная: макар че в състезанията ни щяха да се бият начинаещи, те пак щяха да бъдат истински. Щяха да бъдат в сила повечето от правилата на Арена 13. Ръцете ми бяха оголени за острието.
Когато Пинчън вдигна лотарийната сфера от масата, тя заблестя ярко, отразявайки светлината на свещите, и вълнението можеше да се усети във въздуха. В стъклената сфера имаше сламки, надписани с имената ни. Тя беше матова и имената се виждаха едва когато Пинчън ги изтеглеше. Сламките за позиция „маг“ бяха оцветени в червено. Сламките за „мин“ бяха сини.
Пинчън я постави на ръба на масата и се приготви да изтегли първата червена сламка. Всеки път, щом изтеглеше боец в позиция „маг“, тегленето беше последвано от това на противника му в позиция „мин“.
Разнесе се ахване, когато обяви името върху първата сламка. Беше Палм и тъй като той беше явният фаворит за спечелването на турнира, всеки боец в позиция „мин“ в стаята беше затаил дъх, отчаяно надявайки се да не е следващият изтеглен.
Когато следващото име бе обявено, изпуснах въздишка на облекчение. Бях го избегнал!
Палм щеше да се бие с Дейнън, на чието лице сега имаше огромна усмивка.
Обърнах се към него и направих гримаса.
— Лош късмет! — прошепнах.
Той просто сви рамене: не изглеждаше особено разстроен от перспективата да се бие в състезание, което нямаше надежда да спечели.
Струваше ми се като голямо съвпадение, но ми бяха казвали, че не е необичайно жребият да определи двама бойци от една и съща школа да се бият един срещу друг. И все пак Тайрън нямаше да е доволен. С над трийсет възпитаници в жребия, всеки учител по бойни умения се надяваше, че онези от собствената му школа ще постигнат възможно най-голям напредък. Съперничествата започваха дори още на това ниво: след това букмейкърските къщи определяха внимателно сумите, изтъквайки школата, така че да я види цял Гиндийн.
Разбира се, имаше преплитане на интереси; гордостта можеше да бъде пожертвана за друга цел. Тайрън вече ми бе казал, че в известно отношение за един обещаващ възпитаник е хубаво да започне зле. Това увеличаваше шансовете срещу него и означаваше, че в бъдеще посветените можеха да спечелят пари.
Слушах как изтеглят имената; най-после избраха моята сламка и Пинчън прочете на висок глас името ми, докато сърцето ми туптеше силно от вълнение.
— Лейф, син на Тайрън!
Противникът ми бе Марфик, новобранец, който се биеше за учител по бойни умения на име Уод, ръководещ една от най-големите школи в Гиндийн. Така че имах все пак някакъв шанс. Доколкото знаех, не бях виждал Марфик никога преди.
Обърнах се отново към Дейнън.
— Кой е Марфик? — прошепнах.
Той кимна през стаята към висок червенокос младеж, който бе станал от стола си и се беше облегнал назад на стената със затворени очи. Изглеждаше напълно отпуснат и спокоен, докато моят стомах се бунтуваше от тревога.
— Обучава се само от два месеца — каза Дейнън, без да повишава тон, — а фермата на баща му е доста малка. Уод сигурно му е предоставил три-глад за общо ползване, нищо особено. Ще имаш шанс.
— Съжалявам, че ти се падна Палм — казах.
Дейнън се усмихна:
— Това ме устройва, Лейф — сваля напрежението. Ще направя всичко по силите си, но не се надявам да победя. Никой не може да ме вини, ако изгубя от Палм.
— Ще се кача в галерията да те гледам как се биеш — казах му. — Късмет, Дейнън!
Участниците се биеха по реда, в който бяха изтеглени от лотарийната сфера. Това означаваше, че Дейнън щеше да се бие пръв. Аз бях определен да се бия в осмото състезание. Имах много време да гледам как Дейнън се бие с Палм, после да се върна в зелената стая и да се съвзема.