— Значи обикновено се биеше сам срещу три момчета?
Кимнах:
— Да, главно един срещу трима, точно като лаксите на Арена 13. Но понякога беше един срещу един.
— Продължавай с разказа си. Каза, че си бил разочарован от наградата си. Защо?
— Защото просто нямам късмет — казах му. — Никога не съм имал. Само пет от всички онези хиляди билети, купувани всяка година, са печеливши. Но Главният разпоредител извади моя от сфера с лотарийни билети. Бях спечелил! Така че веднага се отправих към града. Както ви казах, вървях пеш по целия път и ми трябваше цялото време от тогава до сега, за да стигна тук.
— Този търговец — опиши го! — нареди Тайрън.
— Беше едър мъж, вероятно около вашата възраст. Имаше червена коса и червена брада.
Тайрън въздъхна продължително и дълбоко, а изражението на лицето му ме накара да си помисля, че познава човека, когото описах.
Възцари се смутено мълчание и аз го наруших, говорейки бързо.
— Вървях пеш чак от Мипосин. Нима това не показва колко много искам да бъда тук и да се бия на арената? Искам да бъда обучен от най-добрия — ето защо избрах вас! Искам да бъда един от най-великите и най-успели бойци в историята. Това е мечтата ми още от дете. Моля ви, дайте ми шанс. Ще работя като ваш слуга без заплащане, докато видите какво мога да правя.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Докато ме видите да се бия.
— Не можеш да се биеш, докато не бъдеш обучен, а вече ти казах, че не съм готов да те обучавам. Така че няма повече да си хабя дъха. Сега изчезвай, момче! Върви да досаждаш на някой друг! — рече сопнато Тайрън и посочи към вратата.
Изправих се на крака и бутнах стола си назад, за да си вървя, изпълнен със смесица от емоции. Взрях се в него за миг, а после се обърнах и се отправих към вратата.
— Ето! — изкрещя Тайрън. — Дръж!
Когато се обърнах към него, той измъкна нещо от кожения си колан и го метна към мен.
Беше кинжал.
Завъртя се към мен, с острие, проблясващо в светлината на свещите. Превъртя се и наближи към мен. Съсредоточавайки се, забелязах, че беше насочен с пълно завъртане на ръката към дясната страна на главата ми. Тайрън не искаше да ме нарани, а само да ме стресне. Това беше изпит.
Посегнах нагоре и сграбчих кинжала във въздуха, върнах се до писалището и го оставих върху черната кожа, с ръкохватката към мъжа.
После, бавно и съвсем обмислено, се поклоних.
Когато вдигнах отново глава, Тайрън се взираше право в очите ми; мина дълго време, преди да проговори.
— Е, Лейф, така си спечели едно посещение на Колелото — каза най-сетне. — Но само толкова. Имам двегодишен внук, който умее да хваща по-добре!
3.
Вонята на кръв
Победата се отбелязва чрез ритуално порязване на ръката на победения боец.
Макар че в схватката намерението не е да убиваш, все пак се случват злополуки.
Докато следвах Тайрън през пустите, тесни улици на Гиндийн, се стъмваше, макар че дъждът, който се лееше поройно, когато пристигнах в града, най-сетне бе спрял. Усещах сърцето си натежало като олово. Да, щеше да е хубаво да посетя Колелото. Но аз исках повече, много повече…
Все още беше ранна пролет и през целия ден, теглени от впрягове тромави товарни коне, каруците бяха проправяли пресни бразди в калта на града. Отвън, пред къщите се спускаха дървени тротоари, но много от тях бяха в окаяно състояние, с липсващи летви и прогнили дъски; купчини смет препречваха някои от тесните улички между тях. Това, което виждах, беше безкрайно далеч от големия град, роден от въображението ми. Бях очаквал впечатляващи постройки, ред и спретнатост.
Докато чаках Тайрън да вземе решение, бях прекарал част от деня си, като наблюдавах потока на движението. Някои каруци бяха натоварени догоре с въглища или дърва, докато други представляваха огромни брезентови каравани, всяка — приютила някой надежден боец от провинциите.
Сезонът на Триг започваше днес и продължаваше до ранната есен. Баща ми, който се е бил в Гиндийн, ми беше разказвал, че през това време броят на населението почти се удвоявал.
Слънцето още не се беше спуснало ниско, но от наблюдателницата ни на склона, улиците изглеждаха тъмни, само с по някой и друг фенер, окачен на кука. Имах чувството, че ни наблюдават от сенките. Може би Тайрън също го усещаше, защото крачеше бързо през града.
Внезапно, с ъгълчето на окото си, видях нещо да се движи. От лявата ми страна, чудовищна сянка потрепваше по цялата ширина на една уличка.
Спрях се внезапно. Дали можеше да е Таласъма, зачудих се.