Галерията беше само наполовина пълна. Естествено, Турнирът на възпитаниците представляваше голям интерес за състезателите, техните треньори и букмейкърите, които бяха дошли, за да преценят способностите на бъдещите бойци на Арена 13. Но ако не се брояха познавачите и няколко въодушевени почитатели, широката публика не беше привлечена от зрелището на неуверени новобранци, биещи се по правила, които бяха изменени така, че да ги предпазват.
Истината беше, че зрителите обичаха да виждат кръв и от време на време смърт — именно затова червените билети бяха толкова популярни. Правилата на Турнира на новобранците правеха това далеч по-малко вероятно.
Първата важна промяна в правилата беше, че няма да прозвучава гонг, който да даде сигнал, че бойците трябва да се бият пред лаксите си. Тук във всяка схватка те щяха да се бият изцяло зад лаксите, което беше, разбира се, много по-безопасно.
Второто се отнасяше до ритуалния разрез, който се правеше на ръката на победения боец. В същинските битки на Арена 13, остриетата на лаксите бяха покрити със слой от вещество, наречено крансин, което усилваше болката от разреза. Бях гледал няколко бойци да приемат този ритуален разрез, без дори да трепнат, и дори не предполагах каква агония понасят. Според Тайрън именно затова зрителите притихваха в този момент. Гледаха внимателно, за да преценят храбростта на изгубилия. Понякога той надаваше лек вик или лицето му се сгърчваше от болка.
Така че нямаше да има крансин, покриващ остриетата, нито червени билети — което означаваше, че имахме само малка публика.
Въпреки тези изменения в правилата обаче в онзи ден на арената наистина имаше смърт.
Предният ред беше зает от учители по бойни умения и от онези възпитаници, които нямаше да се бият в първите няколко състезания. Седнах до Тайрън точно навреме, за да видя как Палм и неговият три-глад излизат на арената от вратата за бойците в позиция „маг“. На лицето му имаше самодоволна усмивка, когато вдигна поглед към галерията. Внезапно едно момиче подвикна името му и се чуха няколко насърчителни вика, при което той се ухили като глупак.
Осъзнах, че с приятната си външност Палм щеше да привлича много почитатели. Определено изглеждаше подобаващо за ролята, а блестящите му лакси очевидно бяха скъпи — най-добрите, които можеха да се купят с пари, и настроени от Тайрън, най-добрият учител по бойни умения в града.
Мигове по-късно Дейнън влезе от вратата за бойците в позиция „мин“. Изглеждаше нервен; мръщеше се и гледаше надолу към ботушите си, вместо нагоре към нас.
Пинчън пристъпи между бойците и техните лакси и изнесе кратка реч, за да отбележи началото на състезанието. Почти не слушах какво казва. Гледах горкия Дейнън и ми беше жал за него. Долу в зелената стая се беше опитвал да се прави на храбър, като казваше, че нямало значение, защото никой не очаквал той да победи. Аз обаче знаех, че имаше значение. Ако само можеше Дейнън да измъкне някой специален номер и да победи Палм!
Главният разпоредител приключваше речта си.
— Това, което ще видим тук, през следващите три дни, е бъдещето на Арена 13. Някои от тези бойци по-нататък ще си създадат име, овладявайки уменията на Тригладиус, за да донесат нова чест на тази арена. Желаем им дълга и успешна кариера. Нека турнирът започне.
Щом той слезе от арената, пронизителният звук на тръбата му проряза въздуха, двете врати се затвориха с грохот и състезанието започна. Лаксите на Палм и Дейнън се сблъскаха, с проблясващи мечове, докато двете момчета танцуваха зад гърбовете им.
Сърцето ми сякаш се беше качило в гърлото, но Дейнън се справяше добре. Три-гладът на Палм всъщност бе в отстъпление!
Но после в гърлото на лакса на Дейнън потъна острие и металическият трясък от падането му изпълни арената, бързо последван от ликуване, аплодисменти и писъци на възторг от момичетата, които подкрепяха Палм.
Край. Битката беше продължила по-малко от трийсет секунди.
— Горкият Дейнън — казах тъжно, гледайки го как приема ритуалното порязване по ръката си над лакътя. На лицето му имаше лека усмивка и той не трепна.
— Той направи каквото можа — никога не е имало и най-малка надежда да победи Палм — каза Тайрън. — Утре той има друго състезание и тогава ще има по-добър шанс. Но всъщност няма значение дали Дейнън е успешен боец на тази арена, или не. Той е много умно момче и има подходящите качества за създател на кодове. Като начало ще прави настройките на лакси за другите арени, но след не повече от пет години ще работи с онези, които се бият на Арена 13, без изобщо да му се налага да стъпва на нея. Помни ми думите, Лейф, един ден Дейнън ще бъде учител по бойни умения със собствена школа от бойци. Така че недей да го съжаляваш. Съсредоточи се върху онова, което трябва да направиш ти.