— Воини ли? С кого се бият?
Спомних си какво ми беше казал онзи джентай на име Конит, след като прогони пискюлестите и заблъска по големите порти на цитаделата на Таласъма:
Трябва да си върнем тази земя от предателя, който нарича себе си Протектор, и да я прочистим от отвратителни създания като Таласъма. Щом сторили това, ще препуснем отвъд Бариерата, за да сразим онези, които ни затвориха тук.
Те се подготвяха за бъдещи битки, които едва ли можеха да се надяват да спечелят. Но не казах това на Дейнън.
— Вероятно се бият помежду си — казах. — Както и да е, това е част от нещата, които искам да открия.
Продължихме да вървим мълчаливо, а после Дейнън смени темата:
— Виждам, че Куин отново ти говори — каза той.
Кимнах:
— Горе-долу — отвърнах. — Кима и се усмихва, когато се разминаваме, но не е разговаряла кой знае колко с мен.
— Човек би си помислил, че ще е по-признателна, след като си рискувал живота си по такъв начин, за да се биеш с пискюлестия. Но винаги е трудно да се разбере какво става в главата на Куин.
Стигнахме до дългата редица магазини и спряхме за миг пред онзи, в който се продаваха принадлежности за Триг. Видях, че червените ботуши още са там.
— Загубата на финала доста смачка фасона на Палм — каза Дейнън. — Но той не заслужаваше да спечели, нали? Стана безразсъден. Всички други победи му замаяха главата — все хвърляше погледи към онези пищящи момичета. Плати ли ти вече баса?
— Снощи ми даде платежно нареждане за някакъв банкер — връчи ми го без нито дума. Благодарих му, но той просто се обърна и си тръгна.
— Озлобен е заради станалото — коментира Дейнън. — Не забравяй, той изгуби двукратно. Трябваше да ти плати, а понеже не спечели турнира, родителите му отказват да му дадат парите, за да купи онези ботуши за Куин.
И двамата се загледахме в червените ботуши.
— В крайна сметка тя ще получи ботушите — отбеляза Дейнън с усмивка. — Ще придума баща си. Накрая винаги постига своето.
24.
Таласъма
Всички джинове са въплътен ордум.
Беше последната вечер от сезона. Открих, че ми е трудно да повярвам, че беше минал толкова бързо.
Седях в галерията на Арена 13. Случаят беше специален: Кърн се беше представил блестящо в схватките. Ако успееше да спечели тазвечерното състезание, щеше да завърши пръв в класацията.
Така че, в очакване на празненство, Тайрън се беше сдобил с места на първия ред за себе си, Тийна, Куин и възпитаниците си първа година, но все още не беше пристигнал.
Носех най-хубавите си дрехи, купени за такива поводи; на колана ми висяха два меча за Триг, осигурени от Тайрън. Сега, когато бях в списъците, беше мое право да нося хладно оръжие. Тези бяха добри, но не можех да не забележа онези на колана на Палм. Те имаха украсени със сребро ръкохватки, всяка — инкрустирана с едър рубин.
Седях до Куин. Почти не си бяхме говорили от нощта, когато се бих с пискюлестия. Не можеше да се каже точно, че не ми обръщаше внимание, но се държеше на разстояние, само ми отравяше бегли усмивки. Реших да се опитам да разчупя леда. Но когато се обърнах към нея, тя проговори първа.
— Поздравления — каза. — Би се много добре в турнира. Баща ми каза, че си бил „изкусен“, а от неговата уста това е истинска похвала. Какво ще правиш с всички онези пари, които спечели от Палм?
— Ще ги прибавя към цената на един наистина добър лакс, предполагам.
— Няма да се наложи — каза Куин с усмивка. — Баща ми ще се погрижи за всичките ти нужди. Никога не съм го виждала толкова въодушевен заради нов възпитаник.
— Невинаги ми го показва — казах и се намръщих. Това определено беше вярно. Като цяло, Тайрън беше пестелив с похвалите си. Струваше ми се, че винаги се интересува повече от благополучието на Палм.
— Премълчава много неща, но, повярвай ми, има високо мнение за уменията ти — каза ми Куин. — Можех да го разбера, ако имаше богат баща като Палм. Сигурно има специални планове за теб. Не мога да повярвам, че дори те регистрира със собственото си име!
— Той каза, че това е обичайна практика…
— Това е вярно за повечето учители по бойни умения, но ти си първият, когото той някога е регистрирал така.
Беше много приятно да чуя това. То ме накара да помисля, че Тайрън имаше вяра в мен въпреки всички неприятности, в които се бях замесил. Може би в това имаше нещо повече от опит да запази самоличността на баща ми в тайна.