Колкото и да е невероятно, това се бе случило: бяха изтеглили от сферата сламката, която определяше Кърн да се бие срещу Таласъма.
Хвърлих поглед от другата страна към Палм и Дейнън; и двамата се взираха надолу на арената, с очевиден шок, изписан на лицата. Дейнън погледна Тийна, отваряйки уста, сякаш за да каже нещо; после, изглежда, размисли и се извърна.
Куин се надвеси напред и сложи ръка на рамото на Тийна. Дълбоки ридания разтърсваха тялото на сестра й̀.
Правилата, изглежда, се бяха променили. Главният разпоредител излезе на Арена 13 само за миг да кимне на двамата бойци и нямаше изсвирване на тръба, което да отбележи точния момент, когато трябваше да започне битката.
Вратите се затвориха с лек тътен и последва кратко забавяне, докато бойците се подготвяха за битката, заемаха позиция и маневрираха, докато се настройваха за първата атака.
Щеше да започне всеки момент.
Кърн настъпваше бавно към противниците си, танцувайки много близо до гърба на лакса си. Лицето му беше сковано от съсредоточено изражение, вместо от страх. Той се извъртя наляво, после надясно и започна да барабани с пети, за да покаже посоката на нападението.
Не можех да проследя всеки детайл от поредицата сигнали, но го бях гледал как тренира достатъчно често, за да схвана основното. Кърн преминаваше в нападение. Това беше начинът, по който се биеше обикновено. Тайрън наричаше това „контролирана агресия“. В нея нямаше нищо безразсъдно; това го беше извело на върха на класацията в Триг.
Беше невъзможно да се прецени как се чувстваше Таласъма, защото шлемът покриваше изцяло главата му. Дали лицето му беше студено и безизразно, запитах се. Или се усмихваше, предвкусвайки победата?
Не ми харесваше мисълта, че носи шлем, докато Кърн нямаше такъв. Баща ми с право бе носил вълчия си шлем. Защо другите, предизвикани от Таласъма, не бяха правили същото? Забравено ли беше сега?
Първата атака на Кърн беше умела и се чу стържене на метал по метал, когато мечът на лакса му беше на косъм да уцели пластината на гърлото на най-близкия лакс от три-глада на Таласъма; но после Кърн на свой ред се озова под натиск и беше принуден да отстъпи назад към стената на арената, докато лаксът му отчаяно се опитваше да го предпази от остриетата, които се извиха в дъга към тялото му.
Възползвайки се от дървената стена, изпълнявайки любимата си хитрост, Кърн отскочи ритмично от нея, промъквайки се, докато лаксът му, макар и много затруднен сега от общата сила на съперниците си, се мъчеше да го защити.
Кърн отново премина в нападение. За известно време успя да се задържи в центъра на арената. Беше добър, а тази вечер се биеше по-добре от всякога, издигайки се до нови висоти. В един момент дори изтласка Таласъма и неговия три-глад назад към далечния ъгъл — стори ми се, че имаше истински шанс да спечели.
Малката тълпа започна да подвиква и ликува, а после да барабани одобрително с ботуши по пода на галерията. Кърн беше много популярен боец. Всички бяха очаквали да приключи сезона като шампион. Вярваха в него. Той беше най-добрият, с когото разполагаха, и със силата на волята си го подтикваха към победа над омразния Таласъм.
Борбата беше бърза и ожесточена, но постепенно Таласъма започна да взима надмощие, докато Кърн отново беше изтласкан назад.
После удари гонгът. Не можех да повярвам, че вече бяха минали пет минути. Сега и двамата бойци трябваше да се бият пред лаксите си.
Те спряха, откъснаха се един от друг и заеха новите позиции.
Сега публиката притихна; усещах безпокойството им. Таласъма беше бърз и смъртоносен, по-застрашителен от лакс. Кърн щеше да се изправи пред него меч срещу меч. Дългите ръце на собствения му лакс щяха да се протегнат през раменете му в опит да го защитят, но дали щеше да бъде достатъчно?
Таласъма атакува яростно и Кърн отстъпи.
Тийна покри лицето си с ръце, неспособна да гледа. Дейнън си гризеше ноктите.
— Махни се от стената, глупак такъв. Махни се от стената! — изкрещя Тайрън, когато се смъкна на мястото си до Тийна. Дишаше тежко.
Думите на Тайрън ми се сториха сурови. Беше очевидно, че Кърн отчаяно се опитваше да се отдели от стената, но му пречеше самата ярост на атаката на Таласъма. Гърбът му беше притиснат към бронираните гърди на лакса му. Нямаше къде да отиде. Таласъма беше точно пред него, а трите лакса настъпваха от всички страни.
Но знаех, че Тайрън обичаше Кърн като роден син — просто страхът му за него го беше накарал да изрече онези думи.
Тийна повдигна глава от парапета и се наведе към баща си, който взе двете й ръце в своите. Тя се взираше надолу на арената, сякаш хипнотизирана от онова, което ставаше. Внезапно, ужасно, шокиращо, всичко приключи.