Лаксът на Кърн рухна с меч, забит с всичка сила в пластината на гърлото му.
Кърн залитна настрана със замаяно изражение. Таласъма вече го беше порязал. По лицето му имаше кръв, а по дясната страна на гърдите му бавно се появи по-тъмно петно, процеждайки се от вътрешната страна на кожения му жакет. Още докато гледах, друг от мечовете на Таласъма потъна в плътта му.
Призля ми. Това не можеше да се случва. Беше прекалено жестоко. Убиваха го пред очите на жена му и никой не можеше да направи нищо, за да го спаси.
Той се олюля, но не падна — макар да беше ясно, че е сериозно, може би смъртоносно ранен. При обичайните правила на битката боецът и неговият три-глад щяха да отстъпят в мига, щом се пролееше кръв. Лаксите бяха настроени да правят точно това — освен ако настройките им не бяха променени от условията на схватка за отмъщение — или от различните правила, които явно важаха тук. Сега те се дръпнаха назад, но вече беше твърде късно за Кърн.
Той беше победен и, мъртъв или жив, принадлежеше на Таласъма.
Гледахме шокирано, докато излизаше от Арена 13. Цялата галерия беше смълчана. Той тръгна храбро, куцайки пред Таласъма и неговите лакси, като се опитваше да остане на крака, с лице, разкривено от болка и примирение. Зад него оставаше кървава диря, а на прага на вратата за бойците „маг“ спря за миг и залитна.
Помислих си, че ще рухне, но той се обърна към галерията. Гледаше нагоре към Тийна; виждаше далечното лице на съпругата си за последен път.
Тийна изкрещя името му: болката в гласа й беше ужасна в тишината. После Кърн мина през вратата и се изгуби от погледите ни.
Излязохме веднага от галерията. Тайрън и Куин хванаха здраво Тийна под ръка, като наполовина я повдигаха, наполовина я влачеха нагоре по стъпалата. Зрителите останаха по местата си, за да ни пуснат да минем през вратата. Гледаха ни мълчаливо, по лицата им личеше цяла палитра от емоции; жал, гняв, тъга, разкаяние и слисване.
Тялото на Тийна беше вдървено и тя трепереше от глава до пети. В къщата на Тайрън слугите му, бързи и сръчни, се притекоха на помощ. Повикаха лекар и Тийна беше увита в одеяла и настанена близо до огъня. Сега тя се разтърсваше от тръпки; първата вълна на истерията беше отминала, оставяйки я спокойна и с избистрен ум.
— Помогни му, татко — примоли се тя тихо. — Моля те, помогни му! Знам, че можеш да го направиш.
Тайрън поклати глава и започна да крачи из стаята като животно в клетка.
— Откупи Кърн. Моля те… ако дадеш на Таласъма достатъчно пари…
Тайрън продължаваше да крачи и още скъпоценни минути отминаваха безвъзвратно.
— Позволи ми да се предложа на негово място. Моля те, татко.
Лекарят пристигна и трябваше да държат Тийна да не мърда, докато той насила изля в устата й отварата, която беше донесъл. Когато тя загуби съзнание, двама слуги я отнесоха горе в спалнята й̀. Куин вървеше зад тях. Едва тогава Тайрън спря да крачи из стаята. Стана много спокоен и решителното изражение, което познавах толкова добре, се върна в очите му.
— Сега — в леглото! — каза рязко, поглеждайки настойчиво към прага, където чаках заедно с Палм и Дейнън.
Но когато се обърнах да си тръгна, Тайрън подвикна след мен:
— Ти не, Лейф! Ела с мен.
Последвах го до задната част на къщата, после долу в избата. В камъка беше вградена малка метална врата. Бях я забелязал преди, но никога не се бях замислял много за нея. Когато Тайрън я отвори, осъзнах, че това беше сейф.
Извади от сейфа една кесия и ми я подаде. Беше тежка — далеч по-тежка от онази, която Куин беше дала на пискюлестите.
— Това е злато — каза Тайрън. — Единствените монети, които Таласъма различава.
Излязохме на студения нощен въздух: Тайрън тръгна начело към висока дървена каруца; пред нея стоеше впряг от шест коня.
Той щеше да отиде при Таласъма — и беше избрал мен да го придружа. Почувствах се така, сякаш ми бе оказана чест, но изпитах и нервност. Защо аз?
Тайрън се качи и хвана поводите. Но преди да потеглим, се обърна към мен:
— Знаеш ли къде отиваме? — попита.
Кимнах.
— Не си длъжен да идваш. Ако те е страх, върни се в къщата.
— Не ме е страх — казах.
— Това е, защото не си роден в този град. Ако знаеше повече за Таласъма, щеше да те е страх. Знаеш какво е сторил на майка ти, но то е само частица от онова, на което е способен. Това е една от причините да те взема с мен. Искам да разбереш с какво си имаш работа. А има и друга причина. И тя е, защото си тук и ти имам доверие. Имам ти доверие, както имах доверие на баща ти. Никой не бива да отива сам в цитаделата на Таласъма. Затова искам със себе си някого, на когото мога да разчитам.