Последвах го, без да знам какво да очаквам. Намирахме се на малко сечище, а луната едва се виждаше между дърветата: бялата й светлина хвърляше призрачни сенки по тревата.
Взрях се в Тайрън, очаквайки да е бесен заради онова, което бях направил. Беше казал, че ми има доверие, но аз бях позволил на емоциите си да ме надвият. Отново го бях разочаровал. Той обаче изглеждаше тъжен и готов да заплаче.
Тайрън остави кутията на земята между нас и я отвори бързо. В сенките чертите на Кърн не се виждаха ясно, но забелязах как очите му се въртяха в орбитите си.
Гледах как Тайрън внимателно полага ръка върху челото на Кърн, така че пръстите му покриха очите, и промърморва бавно:
— Успокой се…
Проблесна острие и с два бързи удара Тайрън преряза фибрите под главата. Притисна клепачите, за да ги затвори, и въздъхна. После се качи отново в каруцата и се върна няколко мига по-късно с лопата.
Подаде ми я.
— Изкопай дълбока дупка — нареди.
Така че започнах. В един момент хвърлих поглед назад към него: той седеше с кръстосани крака пред кутията. Навсякъде около нас цареше пълна тишина — ако не се броеше звукът от плача на Тайрън.
По някое време се облегнах на лопатата и попитах дали дупката е достатъчно дълбока.
— Трябва ни по-дълбока, момче. Два пъти по-дълбока — отвърна той.
Когато беше готово, Тайрън сложи отворената кутия в дупката. Главата вече беше неподвижна. Изглеждаше, че целият живот милостиво я бе напуснал. После Тайрън отиде пак до каруцата и се върна няколко мига по-късно с метална кутия гъсто смазочно масло. Поля обилно съдържанието на дупката, а след това го запали.
Чу се свистене, избухна силен пламък и последва отвратителен мирис на горяща плът. Той заля дупката още два пъти. Още два пъти подпали пламъци, които се издигнаха в нощното небе.
— Не можем да поемаме никакви рискове — каза ми Тайрън. — Няма да повярваш на какво е способен Таласъма.
После, без повече обяснения, взе лопатата и започна да запълва дупката с пръст. Най-накрая поклати скръбно глава и добре отъпка с крака пръстта.
Върнахме се мълчаливо. Умът ми бе вцепенен.
26.
Достойнство
Нашият господар Цезар е в шатрата, където са разстлани картите. С очи, приковани върху нищото, с ръка под главата. Като дългокрака муха по потока. Умът му се движи по тишината.
Щом влязохме в къщата, промърморих едно „лека нощ“ и се отправих към спалното си помещение. Предположих, че Тайрън ще иска да бъде сам с близките си, но, за моя изненада, той ме повика с жест.
Покорно го последвах на горния етаж в кабинета му, очаквайки да ме нахока здравата. В огнището пламтеше буен огън и без нито дума Тайрън посочи към един стол пред него. Седнах и той ме остави сам за около половин час.
Върна се, носейки гарафа с тъмночервено вино и две чаши. Сложи и трите неща на масата и бях удивен да го видя как пълни и двете чаши до ръба. Донесе ги до огнището и седна, като ми подаде едната.
— Тийна спи дълбоко — каза. — Лекарят възнамерява да я държи в това състояние поне за двайсет и четири часа.
— Какво ще й кажете? — попитах.
— Колкото е възможно по-малко — каза Тайрън пресипнало. — Ще й кажа, че съм получил останките и съм ги кремирал. Ще й кажа, че Кърн е намерил покой.
— Защо не получихме останалата част от тялото? — попитах.
— Защото пискюлестите са канибали — отвърна той.
Потреперих и ужасено сведох поглед. Сигурно затова бяха дошли за тялото на момичето край езерото. Седяхме мълчаливо дълго време, преди да успея да се насиля да отпия.
Опитах предпазливо от виното. Имаше горчив вкус, но се плъзна гладко надолу по гърлото ми, изпълвайки ме с мигновено усещане за топлина.
— Тази къща е едно от най-безопасните места в града — каза Тайрън. — Има здрави укрепени врати, а няколко от слугите ми умеят да се бият и да си служат с оръжия. Пискюлестите рядко влизат в по-заможните части на Гиндийн. Онзи инцидент край езерото беше необичаен. Предпочитат тъмните улици в близост до Колелото. Но ако Таласъма наистина си науми да тръгне да те преследва, не мога да направя нищо.
— В опасност ли съм? — попитах. — От това, което каза той, би трябвало да се тревожа за бъдещето.
— Вярно, но на Таласъма не бива да се има доверие за нищо, което прави или казва. След време може да забрави. А пък може и да не забрави. Най-опасното време може да са следващите няколко дни. Може би ще е благоразумно да отложим излизането ти на Арена 13 поне за година: по-следващия сезон или може би дори след него.