Думите на Тайрън ме зашеметиха. Обикновено през втората година възпитаниците се биеха в няколко състезания един срещу друг. Най-добрите понякога дори се нареждаха сред онези високо в класациите, които имаха многогодишен опит зад гърба си. Това беше част от процеса на обучение. Броях дните до края на първата си година, очаквайки с нетърпение да се бия отново на Арена 13.
— Защо? — попитах.
— Имай ми доверие — каза Тайрън. — Най-добре е, ако не се набиваш на очи. Още първия път, когато се биеш истински, Таласъма може да дойде на арената да те търси. А с онази лотарийна сфера може да се случат странни неща. Може обаче да успея да се договоря с него да те остави за известно време на спокойствие, за да можеш да развиеш уменията си на арената. Ще ми струва скъпо, но е някаква възможност.
— Нищо ли не можем да направим, без да се боим от Таласъма? — попитах Тайрън с глас, изпълнен с горчивина. — Не може ли да има спокойствие или достойнство?
Видях как Тайрън трепна при думата „достойнство“, сякаш го беше ударила. Погледнах към него и дори на приглушената светлина видях натъртеното място там, където беше удрял чело в мраморния под на тронната зала.
— Достойнство ли? Искаш достойнство, момче? — запита гневно. — Е, точно сега има недостиг на достойнство. Ще минат още много години, преди да можем да си позволим достойнство. Предполагам, не беше много впечатлен от поведението ми нощес? Е, бях принуден да платя за две души; ако беше запазил спокойствие, щеше да се наложи да платя само за една. Това ми струваше приходите за почти цял сезон. Но не за пръв път изкачих онзи хълм. Не за пръв път предадох трудно спечелени пари на Таласъма. Не за пръв път горих плът, за да я опазя от него. И бездруго какво е златото, когато се постави на везните срещу изтезаването на един човек?
Бях зашеметен от този изблик на емоция. Предположих, че тук имаше нещо много повече, отколкото Тайрън разкриваше; неща, които още не виждах.
— Мислиш ли, че исках да се кланям и унижавам пред онова създание? Защо мислиш, че го направих? Кажи ми! — настоя Тайрън.
— За Кърн и мен — отговорих неубедително.
— Да, заради клетия Кърн и заради теб, а също и по една друга причина. Все още не разбираш колко могъщ и опасен е Таласъма. Без неговото мълчаливо съгласие нямаше да бъда там, където съм днес. Дори сега би могъл да ме унищожи, стига да си го науми. Затова се кланям и унижавам, и пренебрегвам онова, което наричаш „достойнство“. Правя го, защото тук се готви нещо. Нещо, съсредоточено върху тази къща и върху онова, което аз и други правим в Триг. Разбираш ли, ние ставаме по-добри, момче. Бавно, но сигурно ставаме по-добри. Изкачваме онази дълга стълба обратно към достойнството. Някога хората владеели целия този свят и нямало Бариера от мъгла и страх, която да ни държи затворени на това прокълнато място, наречено Мидгард — така разказват древните книги.
Посочи към лавицата за книги и поклати глава.
— Кой знае дали сме годни да владеем себе си, а какво остава пък за този свят…? Но ще ти кажа това: ако ние не управляваме, тогава други ще го сторят. Тъмни създания като Таласъма. И дори по-тъмни създания, идващи отвъд Бариерата — създания, които подкрепят нашия така наречен Протектор и ни държат на мястото ни, принуждавайки ни да затваряме вратите си, за да се опазим от нощта, понеже се боим за безопасността на жените и децата си.
Сега се взирах в пода, започвайки да виждам случилото се в бърлогата на Таласъма в нова светлина.
— Изпий си виното, момче, но не привиквай към него. Като мой възпитаник, тази единствена чаша е всичко, което ще ти позволя. Искам да запомниш този момент, когато си седял, пиейки вино със стария Тайрън, и той ти е казал истината за това, което се опитва да направи: истина, която дори родната ми дъщеря не осъзнава. Тя смята, че съм сребролюбец, и в някои отношения е напълно права. Парите са важни за мен, но имам нужда от тях по определена причина. Нуждая се от тях, за да купувам лакси от Търговеца, възможно най-добрите лакси. Нуждая се от тях, за да купувам ордуми; ордуми, които могат някой ден да преобразят най-добрите ми лакси в нещо друго. Виждаш ли, момче, въпреки онова, което се случи с горкия Кърн, ние сме все още тук. Още сме живи. И ти ще се биеш на Арена 13. Просто ще ти трябва малко повече търпение, това е всичко. Как ще ти хареса да се биеш зад напълно съзнаващ лакс?
Вдигнах поглед към Тайрън, почти неспособен да повярвам на това, което чувах. Взрях се в очите му и видях, че беше напълно искрен.
— Знаеш ли какво би означавало това? — попита той. — Няма да има повече барабанене по дъските като сигнал за един лакс с мъртъв ум. Той напълно ще съзнава всичко. Ще познава кодовете така добре, както ти, оценявайки всички пермутации. Можете да използвате Улум заедно. Такъв лакс би могъл да поеме инициативата и да дава сигнали на теб! Можеш да му говориш. Да му даваш словесни тактически команди. Представи си бързината и инстинктите си в съюз с такъв лакс. Може да дойде време, когато с готовност ще очакваме посещение от Таласъма. Спомни си Гюнтер и баща си — спомни си какво са постигнали… Е, да видим какво могат да направят Тайрън и Лейф заедно!