— Можете ли наистина да вложите съзнание в лакс? — попитах.
— Снегът топи ли се през пролетта? Вълкът вие ли към луната? — попита Тайрън с усмивка. — Близо съм, Лейф. Много близо. Може би не тази година и може би не догодина, но много, много близо. Затова удрям глава в земята: за да я запазя на раменете си.
Той посочи към челото си.
— Бях обучен от Гюнтер — Гюнтер Великия, най-добрия учител по бойни умения, когото Гиндийн е виждал някога. Баща ти беше най-добрият боец на Арена 13, когото той някога е обучавал, а аз бях най-добрият създател на кодове сред възпитаниците на Гюнтер. Умна е тази глава, макар самият аз да го казвам. Ще ми се сега в този град да живееше още някой толкова умен. С моята глава и твоите крака нищо чудно да постигнем нещо някой ден, и не говоря само за Арена 13.
Тайрън отпи от виното си и в тишината се опитах да проумея какво имаше предвид.
— Помниш ли какво ти каза Таласъма? — продължи той. — Късче по късче…
— Може би са били просто заплахи…
— Да, безспорно бяха заплахи — заплахи, които е достатъчно отмъстителен да изпълни. Но той разполага с ограничен брой същности. О, могат да бъдат заменяни, но отнема време. Именно така може да бъде погубен, точно това ще му причиним. Ще го отслабим частица по частица. Горкият ти баща сигурно е бил много близо, наистина много близо. Таласъма беше отчаян. Затова го предизвика да се бие на арената пред лакса си по време на цялата схватка.
— Искате да кажете, че ако беше продължил, в крайна сметка можеше да се изправи срещу Таласъма за последен път? Да победи последното му превъплъщение?
— Може би… — отговори Тайрън бавно. — Но помни, хората бягаха от града, ужасени. Притиснат към стената, кой знае какво можеше да направи Таласъма? Има древни оръжия, наречени „атомик“, способни да изгорят до основи един град и да погубят хиляди хора. Кой знае какво е складирал коварен джин като Таласъма в хранилищата на цитаделата си? Не, има друг начин, който може да го завари неподготвен. Първо, бихме могли да го отслабим на арената. Това ще бъде твоя работа. После, когато сме го довели до състоянието, в което искаме да бъде, можем да го нападнем в бърлогата му. Той не би очаквал това. Може и да се получи, особено ако използваме лакси, притежаващи пълно съзнание, за да предвождат атаката.
Зяпнах от удивление. Това, което казваше, звучеше невероятно. Изречено от който и да е друг, то щеше да е просто фантазия, мечта, предлагаща убежище от суровата реалност на живота в града. Но Тайрън наистина мислеше всичко това и вярвах, че беше способен да направи точно каквото каза.
Той се усмихна:
— И така, работи по умението си и се опитай да накараш мозъка си да действа съгласувано с краката. Търговецът посещава Морската порта в ранната пролет. Ще те взема с мен. Това ще ти даде по-добра представа какво се опитвам да направя.
Кимнах, пресуших остатъка от виното си и оставих празната чаша на масата.
Тайрън напълни отново чашата си, но пренебрегна моята. Пет минути по-късно бях в леглото, но не спах добре. Не можех да си избия от главата събитията на арената и посещението в цитаделата на Таласъма. Непрекъснато виждах как Кърн вдига поглед да срещне очите на Тийна за последен път. После видях главата му, положена в онази кутия.
27.
Мемориалната служба
Това е времето за чакане.
Това е времето, когато жените управляват.
Но скоро то ще свърши.
Луната ще избледнее, докато слънцето става ярко.
Тогава Тангандар ще се върне да ни отведе до победа над прокълнатия джин.
Гиндийн беше предимно безбожен град, с малобройни места за отдаване на религиозна почит, никое от тях достатъчно голямо да побере повече от две дузини хора.
Така че възпоменателната служба за Кърн се проведе на Арена 13. Той се беше ползвал с голяма популярност, както сред зрителите, така и сред другите бойци: галерията бе пълна до краен предел. Всички седяха безмълвно, в очакване Пинчън да се появи и да сложи началото на церемонията. Този ден всички носеха черни шарфове, а жените бяха облечени в лилаво и сиво, традиционните цветове на траура; устните им не бяха оцветени.