Седях на първия ред с Дейнън и Палм от лявата ми страна; непосредствено от дясната ми страна беше Тайрън, а Тийна седеше между него и Куин.
Преди да тръгнем от къщата, Тайрън беше дал строги указания, главно насочени към Куин — макар че очите му все пак се спряха за кратко върху мен. Всеки можеше да каже няколко думи по време на службата, но не трябваше да използваме случая, за да нападаме Таласъма. Проговорехме ли открито по този начин, това щеше да навлече беди на цялото семейство.
Големият полилей се спусна, изпълвайки арената с потрепваща жълта светлина, и вратата за бойците „маг“ бавно се отвори с тътен. Пинчън, препасан с черен шарф и с церемониалния си служебен жезъл в ръка, се приближи бавно до центъра на арената и вдигна поглед към галерията.
— Събрали сме се тук да отдадем прослава на живота на Кърн и да поменем смъртта му! — извика той: думите му отекнаха, отразени от стените на галерията. — Той загина храбро, точно както живя. Освен това беше изключително умел боец. Щеше да се превърне в един от най-великите бойци, които тази арена е виждала някога. Кой друг желае да говори за Кърн?
В отговор из галерията се вдигнаха многобройни ръце. Пинчън удари рязко три пъти с жезъла си по пода, а после посочи с него един млад мъж от дясната ни страна.
— Красий ще говори — провиква се той.
Красий беше един от бойците на Тайрън в позиция „мин“; току-що беше приключил тригодишното си обучение. Бях го срещал само веднъж, понеже сега той живееше в пределите на Колелото. Беше риж и луничав, а докато се изправяше на крака, се обля в яркочервена руменина при мисълта да говори пред толкова много събрани хора.
— Освен че беше умел боец, Кърн беше също и прекрасен учител — започна той. — Беше благ и търпелив и му дължа много. Той ме изпълни с увереност, когато нямах никаква. Накара ме да повярвам, че притежавам способността да успея. Дойдох в този град сам и без приятели. Кърн и съпругата му Тийна се сприятелиха с мен. Тийна, съжалявам за загубата ти. Всички споделяме скръбта ти, но твоята сигурно е по-голяма от тази на когото и да е.
Когато той седна, по бузата на Тийна се стече сълза, но тя се усмихна на Красий, а после вдигна ръка.
Изправи се на крака, но мина известно време, преди да успее да проговори, и се боях, че иска твърде много от себе си. Но после тя си пое дълбоко дъх и започна.
— Обичах Кърн, обичам го сега и ще го обичам завинаги. Ужасно ми липсва. Но най-голямата загуба от всичко е тази, понесена от детето ни, което никога няма да го познава. Аз ще помня Кърн и ще разказвам на сина ни, че е имал за баща един прекрасен човек.
След това Тайрън произнесе много официално, сдържано слово и беше последван от още дузина говорещи — главно бойци, ако не броим Уод, учител по бойни умения, приятел на Тайрън и представител на най-голямата букмейкърска къща.
Но никой от събраните не казваше онова, което би трябвало да се каже. Никой не изрази възмущение заради онова, което беше сторено на Кърн. Поражението беше приемливо — нещо, което се случваше редовно на тази арена. Смъртта също трябваше да се очаква. В края на краищата, битката между боеца от Колелото и Таласъма беше равносилна на схватка за отмъщение; беше битка до смърт.
Не, онова, което ме отвращаваше, беше случилото се след това; яростта нахлу в мен на приливи, така че цялото ми тяло се затресе. На Таласъма и неговите пискюлести бе позволено да изведат победен противник от арената, жив или мъртъв.
Някъде в тъмните кътчета на онази цитадела с тринайсетте шпила главата бе отделена от тялото и запазена жива, докато пискюлестите бяха изяли тялото.
Как можеше да търпят това?
Как можеше никой да не се опълчи срещу такава презряна постъпка?
— Има ли някой друг, който би искал да допълни вече казаното? — запита Пинчън.
Настъпи тишина; после забелязах раздвижване от дясната си страна. Куин вдигаше ръка.
Не беше позволено жена да стъпва на арената, но можеше да говори от галерията. Досега никоя друга жена освен Тийна не беше говорила, но сега Куин искаше да каже думата си. Почувствах прилив на въодушевление, но видях слисването върху лицето на Тайрън.
Пинчън потропа рязко с жезъла си, а после посочи Куин, определяйки я като следващата, която щеше да говори.
Тя понечи да се изправи: ярост разкривяваше чертите й̀.
— Не! — заяви Тайрън и се пресегна през Тийна да възпре дъщеря си. Но тя се отскубна и се изправи на крака.