Заради начина, по който бях облечен, ли беше? Мъжът ми се намръщи, както се бяха намръщили пазачите отвън. Бях забелязал опашка от хора да влиза в Колелото. Може би, за разлика от Тайрън, обикновените хора трябваше да плащат входна такса.
Точно навреме, Тайрън се върна назад и ме хвана.
Мъжът му се поклони:
— Съжалявам, сър. Не разбрах, че е с вас.
Тайрън му кимна рязко и мъжът се отдалечи, удовлетворен.
— Червените шарфове означават, че човекът е разпоредител, представляващ управата на Колелото — обясни Тайрън. — Във вътрешността на Колелото те са законът. Отвън, както току-що видя, законът е представен от Стражата на Протектора, едрите мъже в сините униформи, с които трябва да си нащрек.
Протекторът управляваше нашата област. Рядко го виждахме извън двореца му. Онези, които го бяха зървали, казваха, че имал вид на човек на средна възраст, но имаше различни твърдения относно произхода му; някои вярваха, че е джин. Със сигурност беше живял твърде дълго, за да е човешко същество.
— Не съм виждал много стражи преди днешния ден — казах му.
— Предполагам, че сигурно не си, там, в провинциите. Тук е различно, много различно. Има няколко хиляди в казармите точно на север от града. Опитвай се да останеш незабелязан и никога не ги гледай в очите, това е разковничето. Отегчени са и понякога това е цялото оправдание, което им трябва, за да решат, че създаваш проблеми.
Тайрън ме поведе през тясна врата до няколко стръмни каменни стъпала.
— Последвай ме, момче — каза, като започна да слиза. — Преди да посетим която и да е от арените, искам да видиш нещо друго.
В подножието на стълбището влязохме в просторна изба, голямо мрачно мазе, осветено единствено от самотна свещ с потрепващ пламък близо до вратата.
Грабвайки свещта, Тайрън се отправи към дълга пейка, опряна до стената. Устата ми пресъхна от страх, понеже върху нея лежеше нещо, което приличаше на няколко мъртви тела.
Това морга ли беше? Защо Тайрън ме беше довел тук, запитах се. Мислех си, че ще видя схватки.
— Това са някои от лаксите, които притежавам — каза Тайрън и посочи към пейката. — Използват се от бойците на Арена 13, които работят с мен.
Почувствах се глупаво. Разбира се, че бяха лакси. Въпреки това ме завладя силно усещане за безпокойство. Видях, че някои бяха покрити с чаршафи, но Тайрън ме поведе към един, който беше облечен в пълни доспехи. Лежеше по гръб, с ризница от метални брънки, шлем, маска и бронирани плочки на раменете, ръцете, гърдите и коленете.
В Мипосин бях срещал хора, които, подобно на баща ми, бяха работили в Гиндийн и се бяха сблъсквали с лакси. Техните описания обаче не ме бяха подготвили за онова, което ме смути най-много: вонята на създанията.
Усещаше се отблъскваща смесица от различни миризми: животински мирис, който ми напомняше за мокро куче, заедно с гниеща растителност и плесенясала слама. Долавяше се също и слаба воня на изпражнения. Зачудих се какво ли ядяха лаксите и дали някога ги миеха. Имаше толкова много неща, които не знаех.
— Това е симулакрум1, но всички използват съкращението „лакс“. Това е същество, създадено по образ и подобие на човек. Плътта му е сходна с нашата: ще потече кръв, ако го порежеш, и ще му стане синина, ако го удариш, но умът му е много различен. То не осъзнава нещата, както ги осъзнаваме ние. Информацията и изпълнението на действията му се осъществяват чрез кодиращия език, наречен Ним — език, контролиран от хората.
Повечето от това, което Тайрън ми разказваше, бяха неща, които вече знаех, но слушах внимателно, жадуващ дори за най-малкото късче ново познание.
— На боец в човешки образ не се позволява да носи доспехи на арената — продължи Тайрън, — но лаксите са различни. Тук все още липсва една малка част от доспехите, виж…
Лаксът имаше набит мускулест врат, а на мястото, което Тайрън посочи сега, видях вертикален процеп в голата му шия: раната беше в наситено пурпурен цвят, който изпъкваше на фона на бялата кожа.
— Това е гърленият прорез — и там се съдържа вдлъбнатата плоскост, която се вмества в него… — Тайрън се наведе и вдигна голяма яка. Плю върху тясната метална пластинка и внимателно я вмести в прореза на гърлото на създанието. Докато той правеше това, лаксът нададе дълбок стон, идващ отнякъде в корема му.
След като това беше направено, Тайрън намести с щракване яката около широкия врат. Все още имаше процеп, където можеше да се промуши острие, но сега той беше защитен от метална обвивка.