Фредрик Браун
Арена
Карсън отвори очи и видя бледо блещукаща светлина над себе си.
Беше горещо. Той лежеше на пясъка. На гърба му убиваше остър, стърчащ камък. Карсън се обърна настрани, след това седна, като се опираше с, ръце в пясъка.
„Сигурно съм полудял — си помисли той. — Или съм мъртъв. Или нещо друго?“
Пясъкът беше небесносин. Ярко небесносин. А небесносин пясък няма нито на Земята, нито на която и да е друга планета. Небесносин пясък.
Небесносин пясък под небесносин купол — нито небе, нито потон, а някаква затворена повърхнина. Карсън някак си знаеше, че тя е затворена и има край, въпреки че не можеше да види това.
Той взе шепа пясък, който се изниза между пръстите му. Тънките струйки се посипаха върху голия му крак.
Голият? Той беше съвършено гол и тялото му беше обилно изпотено от изтощителната горещина и беше станало небесносиньо на местата, на които беше полепнал пясък.
Но останалите места бяха бели. „Значи пясъкът е наистина небесносин — помисли си той. — Ако само изглеждаше така от светлосинята светлина и аз трябваше да бъда целият светлосин. Но аз съм бял — значи пясъкът е с такъв цвят. Небесносин пясък. Небесносин пясък няма. И такова място като това не съществува.“
Пот се стичаше в очите му. Беше горещо като в ада. Само че адът е нажежен до червено, не в небесносин.
Но ако не е адът, тогава какво е? От всички планети толкова горещ е само Меркурий, но това не е Меркурий. И после, Меркурий остана на около четири милиарда мили назад… И изведнъж той си спомни къде се беше намирал доскоро. В малък едноместен космолет, патрулиращ отвъд орбитата на Плутон, на милиони мили от фланга на строената в боен ред земна армада, готова да срещне Пришълците.
Той си спомни внезапния, рязък, тревожен звън, когато следящите системи регистрираха приближаването на врага…
Никой не знаеше кои са Пришълците, как изглеждат, от коя далечна галактика са дошли — знаеше се само, че тя се намира някъде по направлението на Плеядите.
Първи разпокъсани набези върху далечните колонии и опорни точки на Земята. Отделни сблъсквания между земните патрули и малки групи космически кораби на Пришълците. Сблъсквания, в които земните понякога побеждаваха, понякога търпяха поражение, но нито веднъж досега не бяха пленили космолет на противника. И нито един очевидец на нападенията на колониите не остана жив — поне да разкаже нещо за нападенията на Пришълците.
Отначало заплахата не изглеждаше много сериозна — нападенията бяха редки и не причиняваха особено големи загуби. Космолетите на противника като че ли малко отстъпваха по въоръжение на земните, но затова пък леко ги превъзхождаха по скорост и маневреност. Толкова леко, че Пришълците. ако не бяха обкръжени, можеха да избират — да приемат ли битката или да я избегнат.
И все пак Земята се готвеше за решително сражение. Беше построен нечувано могъщ космически флот. Но мина доста време. Сега решителното сражение беше близо.
На дванайсет милиарда мили от Земята разузнавачи откриха огромна космическа флота на Пришълците. Тези разузнавачи така и не се върнаха, но съобщенията им бяха получени. И ето, земната армада, наброяваща десет хиляди космически кораба и половин милион космонавти, се разположи в очакване отвъд орбитата на Плутон, готова да се сражава до смърт,
В предстоящата битка силите бяха изравнени — затова можеше да се съди по рапортите на предните патрули, които пожертвуваха живота си, но преди това успяха да предадат данни за числеността и силата на противниковия флот.
При такова равенство на силите съдбата на Слънчевата система можеше да се реши и от най-маловажната случайност. А решението щеше да бъде окончателно — ако Земята загубеше всичките си колонии, те щяха да станат притежание на Пришълците.
О, да, сега Боб Карсън си спомни всичко!
Вярно, това нямаше връзка със светлосиния пясък и блещукащата светлина над главата му. Но той ясно си спомняше как иззвъня резкият сигнал за тревога, как той се хвърли към таблото за управление, как с трескава бързина се пристегна към креслото, как светлата точка на екрана пред него растеше и растеше.
А как му беше пресъхнало гърлото! И как с ужас осъзна — започна се! Поне за него — главните сили бяха все още на безопасно разстояние.
След по-малко от три секунди той или ще бъде победител, или ще се превърне в купчина пепел. Три секунди — толкова продължава боят в космоса. За това време можеш, без да бързаш, да преброиш до три, а после или си победител, или си мъртъв. Едно единствено попадение е съвсем достатъчно за малкия, едноместен, леко въоръжен и леко брониран патрулен космолет.