Когато се събуди, нищо не беше се изменило наоколо, но този път знаеше, че е спал дълго.
Първото чувство, което изпита, беше, че гърлото му е пресъхнало, а езикът — подпухнал.
Докато идваше бавно в съзнание, той усети, че нещо не беше в ред. Умората вече не го мъчеше така. Но болката беше непоносима. И когато се размърда, разбра, че тя идваше от крака му.
Надигна глава и погледна. Кракът му под коляното беше отекъл ужасно и възпалението пълзеше към средата на бедрото. Мустачките на растенията, с които беше завързал компреса от листа върху раната, сега се бяха впили дълбоко в подутия крак. Невъзможно беше да пъхне ножа под тях. За щастие последният възел се намираше върху коляното отпред, където влакната не се бяха впили така дълбоко. Развърза ги, като събра всичките си сили.
Като хвърли поглед под превръзката, видя най-лошото, което моЖеше да бъде. Гангрена, ужасяваща и пълзяща нагоре.
Без лекарства, без бинтове, даже без вода, нищо не можеше да направи.
Освен да умре, когато възпалението обхване цялото му тяло.
Сега разбра, че няма надежда. Беше победен.
И заедно с него — цялото човечество. Докато той умира тук, в неговия свят ще умрат всичките му приятели, всички хора. Земята и нейните колонии на планетите ще бъдат притежание на чуждите на всичко земно Пришълци. На кошмарните, нечовешки създания, които си доставят удоволствие, като разкъсват живи същества.
Тази мисъл му вдъхна смелост и той запълзя напред към бариерата, като почти не виждаше от болка. Сега вече не на колене, а като се влачеше, избутвайки се с крака и ръце.
Оставаше му шанс едно на милион, когато стигне до бариерата, да намери сили да хвърли харпуна си един единствен път и да уцели, ако — още един път едно на милион — Пришълецът беше близо до преградата. Или ако я няма.
Стори му се, че докато стигна до нея, са минали години. Бариерата си беше там. Толкова непроходима, колкото си беше и преди.
И Пришълецът не беше близо. Като се повдигна на лакти, Карсън го видя в задната част на арената — беше зает с построяването на дървената рамка, която беше готовото до половина копие на унищожения от Карсън катапулт.
Пришълецът се движеше бавно — явно той също беше отслабнал. Карсън си помисли, че на врага едва ли ще му дотрябва вторият катапулт. Мислеше си, че сигурно ще умре преди той де го завърши.
Ако успееше да го примами близо до преградата, докато е още жив… Карсън замахна и се опита да извика, но от изсъхналите му устни не излезе нито звук. Само да можеше да проникне през бариерата…
Изглежда, че за известно време беше престанал да се владее, защото се видя, че в напразната си ярост барабани с юмруци по бариерата. Наложи си да спре и да звтвори очи, като се опитваше да се успокои.
— Здрасти — произнесе някакво тънко гласче. То приличаше на гласа на…
Карсън отвори очи и се обърна. Наистина беше гущерче.
„Върви си — искаше да каже той. — Върви си. Всъщност ти не съществуваш, а ако съществуваш. не можеш да говориш. Пак ми се привижда.“
Но не можа да каже нищо — устата и гърлото му бяха съвършено сухи. Той отново затвори очи.
— Боли — Каза гласчето. — Убий! Боли. Убий! Хайде!
Отново отвори очи. Десетокракото синьо гущерче още беше тук. То изтича покрай бариерата, после се върна, пак притича и пак се върна.
— Боли — Каза то. — Убий! Хайде!
И отново притича, после пак се върна. Явно искаше Карсън де го последва покрай преградата.
Той отново затвори очи. Гласът не млъкваше. Повтаряше все тези три безсмислени думи. И всеки път, като отваряше очи, виждаше гущера да притичва и да се връща.
— Боли, убий! Хайде!
Карсън простена. Проклетото животно няма да го остави на мира, докато не го последва. Той пропълзя след него. Чу нещо друго — тънък писък, Който се усилваше.
Нещо лежеше на пясъка, като се гърчеше и извиваше. Нещо малко и светлосиньо, прилично на гущер…
Изведнъж разбра, че това е гущерът, на който Пришълецът късаше краката. Беше толкова отдавна. Но животното беше живо, беше дошло на себе си и сега, като пищеше, се гърчеше в агония.
— Боли — каза другият гущер. — Боли. Убий! Убий!
Карсън разбра. Извади каменния нож и уби осакатеното животно. Живият гущер бързо изчезна.
Той се обърна към преградата. Като се подпираше на нея с ръце и лице, той наблюдаваше как в далечината Пришълецът майстореше своя катапулт.
„Ех, ако можех да се добера до него — мислеше си той. — Ако можех да се прехвърля от другата страна. Все още бих могъл да победя. Изглежда, че той също е отслабнал. Бих могъл…“