И отново у него се надигна черна безнадеждност. Волята му отстъпи пред болката и той реши, че е по-добре да умре. Завидя на гущера, когото току-що беше убил. И който нямаше де страда повече. А неговите мъки щяха да продължат още — може би часове, може би дни — докато не умре от отравяне на кръвта.
Ако можеше с този нож да се..,
Но знаеше, че няма да го направи. Докато е жив, има поне шанс — едно на милион.
Натискаше бариерата с всичките си сили, като че ли искаше да я отблъсне от себе си. Забеляза колко тънки и костеливи са станали ръцете му. Навярно той се намираше тук вече много дни.
Колко ли му остава да живее? Колко ли време може да издържи при тази горещина, жажда и болка?
По едно време беше близо до истерия, след това дойде дълбокото спокойствие, а с него — потресаваща мисъл.
Гущерът, когото току-що беше убил. Той е пресякъл бариерата, докато е бил жив! Нали се намираше откъм страната на Пришълеца — той му откъсна краката и презрително го беше захвърлил насам през бариерата. Карсън беше помислил, че е преминал, защото е мъртъв.
Но гущерът е бил жив! Бил е само в безсъзнание.
Живият гущер не може да премине бариерата, но ако е в безсъзнание — може. Значи преградата е непроходима не за живата материя, а за мислещата материя.
С тази мисъл Карсън припълзя покрай бариерата, за да направи последен отчаян опит. Надеждата беше толкова нищожна, че само умиращ би могъл да се хване за нея.
Няма смисъл да преценява шансовете за успех, защото ако се откаже от този опит, те са равни на нула.
Довлече се до високата около четири фута и половина купчина от пясък, която беше изкопал, като се питаше колко ли отдавна е било, когато се беше опитвал да премине под преградата или да намери вода.
Купчината беше до самата бариера — единият й склон наполовина се прехвърляше от другата страна.
Като взе един камък от съседната купчина, той се покатери на хълмчето. Прехвърли се през върха му и се излегна, като се опираше на бариерата по такъв начин, че ако тя изведнъж изчезнеше, той да се търкулне по склона във вражеската територия.
Провери дали ножът е на мястото си, удобно ли е хванал с лявата си ръка харпуна и дали въженцето е завързано здраво към него и към китката му.
След това вдигна с дясната си ръка камъка, с който искаше да се удари по главата. Налагаше се да разчита на късмета си — ударът трябваше да бъде достатъчно силен, че да загуби съзнание, но не задълго.
Чувствуваше как Пришълецът го следи, ще види как той ще се търкулне през бариерата и непременно ще се приближи да види каква е работата. Карсън се надяваше, че той ще го помисли за мъртъв. Може би врагът е стигнал до същия извод за преградата, до който навремето беше стигнал той самият. Но Пришълецът ще бъде внимателен и няма да се приближи веднага. Карсън ще има известно време.
Той нанесе удара…
Събуди се от болка. От внезапна, рязка болка в бедрото, която не приличаше на пулсиращата болка в главата и в крака. Беше обмислил всичко предварително, предвидил беше и тази болка, даже се надяваше на нея, за да се събуди, без да се издаде с движение.
Като лежеше неподвижно, той лекичко отвори очи и видя, че предположенията му са правилни. Пришълецът се приближаваше. Беше на около двайсет фута и болката, от която Карсън се събуди, беше от хвърления за всеки случай от противника камък.
Карсън продължи да лежи неподвижно. Пришълецът се приближаваше. На около петнайсет фута той се спря. Карсън затаи дъх.
Стараеше се с всички сили в главата му да няма нито една мисъл — в противен случай телепатичните способности на врага ще му подскажат, че противникът му е в съзнание. Но изведнъж в мозъка му с потресаваща сила нахлуха мислите на При шълеца.
Почувствува смразяващ ужас от тези съвършено чужди, различни мисли, които усещаше, но не можеше нито да разбере, нито да изрази, защото в нито един земен език не биха се намерили думи за тях и нито едно земно същество нямаше представа за тях. Той си помисли, че може би така би разсъждавал паякът, или богомолката, или марсианската пясъчна змия, ако имаха разум, и техните мисли в сравнение с тези, които усещаше, биха били нежни и мили.
Сега разбра, че тайнственото същество е имало право. Човекът или Пришълецът — във Вселената имаше място само за един от тях. Те бяха по-различни отколкото богът и дяволът — между тях не можеше да има даже равновесие.
По-близо. Карсън чакаше Пришълецът да се приближи на няколко фута, да протегне към него своите пипала…
И като забравяше страданията си, събрал всичките си останали сили, той седна, вдигна харпуна и го хвърли.
Пришълецът, с дълбоко забито в него оръжие, се изтъркули обратно. Карсън се опита да стане, за да го догони, но не успя. Падна и се повлече след противника си.