Като се отърва от слабо запратения втори камък, Карсън хвърли по Пришълеца своя камък, които все още беше в ръката му. Той изведнъж се зарадва, като си помисли: „Струва си усилието, ако камъните могат да преминават бариерата. Човек със здрава ръка и точно око…“
Нямаше начин да пропусне трифутова мишена от четири метра и той не я пропусна. Камъкът прелетя точно и силно — няколко пъти по-бързо от тези. хвърлени от Пришълеца. Той уцели центъра, но за нещастие не с острия край.
И все пак уцели — чу се тежък удар и Пришълецът го почувствува. В този момент той търсеше друг камък, но сега се отказа и се затъркаля назад. През това време, докато Карсън се готвеше за ново нападение. Пришълецът вече се намираше на четиридесет метра от бариерата и продължаваше да отстъпва.
Вторият път Карсън не уцели, а третият камък изобщо не достигна мишената. Пришълецът беше извън обсега му — във всеки случай за достатъчно тежък камък, който би могъл да му навреди.
Карсън се усмихна. Беше спечелил този рунд. Ако не се смята…
Той се наведе да види какво става с крака му и усмивката изчезна от устата му. Острият ръб на камъка му беше направил дълбока рана с дължина няколко дюйма. Тя кървеше силно, макар че по всяка вероятност артерията не беше засегната. Ако кръвта спре сама, всичко е наред. Ако не — работата е лоша.
Но сега беше нужно да се занимае с нещо по-важно от раната. С устройството на бариерата.
Той отново се приближи до нея, протегнал ръце напред. Напипа я и като се опираше в нея с една ръка, хвърли шепа пясък. Пясъкът премина, а ръката му — не.
Органична и неорганична материя? Не, защото мъртвият гущер премина бариерата, а гущерът, макар и мъртъв, е органична материя. А растение? Отчупи едно клонче и го хвърли оттатък. То премина, но когато до преградата стигна ръката, която го държеше, тя се спря.
Значи Карсън не може да мине. Пришълецът — също. А камъните, пясъкът и мъртвият гущер…
А жив гущер? Той се зае да залови някакъв под храстите и скоро успя. Внимателно го хвърли към бариерата, но той се удари в нея и побягна по синия пясък.
Това явно даде окончателния отговор. Преградата беше за живите същества. Мъртвите и неорганичните същества можеха да преминат.
Като го установи, Карсън отново се зае с ранения си крак. Кръвта беше намаляла — значи не му беше нужен турникет. Но трябваше да намери вода, да измие раната При мисълта за вода, той усети, че е страшно жаден. Ако битката продължи, рано или късно ще трябва да намери вода.
Като накуцваше леко, започна да обикаля своята половина от арената. Подпираше се в бариерата с една ръка и достигна полукръглата стена. Отблизо тя изглеждаше сивосинкава — а на пипане беше точно същата като преградата.
За всеки случай Карсън хвърли през нея шепа пясък — той премина и се разпръсна. Значи полукръглата стена е също силово поле. Но плътно, а не прозрачно като бариерата.
Той тръгна покрай стената, докато не стигна до другия й край, а след това край бариерата се озова на мястото, където беше в началото.
Нямаше и следа от вода.
Разтревожен, той започна да кръстосва на зигзаг своята част от арената, като я разглеждаше внимателно.
Вода нямаше. Светлосин пясък, светлосини храсти, непоносима горещина. И нищо повече.
„Сигурно ми се струва, че толкова страдам от жажда — Каза си той. — Колко време е минало?“ Разбира се, по неговите мерки за пространство и време — никакво. Нали му беше казано, че докато е тук, времето няма да тече. Но жизнените процеси в организма му протичат и тук. Колко ли време е минало все пак?
Може би три-четири часа. Във всеки случай не толкова много, че да трябва така силно да го мъчи жаждата.
А изпитваше страшна жажда. Гърлото му беше пресъхнало. Дали горещината не е виновна? А беше наистина горещо — сигурно имаше 56 градуса. Суха жега, без никакво движение на въздуха.
Като завърши безплодната обиколка на своите владения, той беше съвсем измъчен и куцаше силно.
Погледна към неподвижно стоящия Пришълец и си помисли: „Надявам се, че и на него му е така тежко. И сигурно е така. Нали ни казаха, че тукашната обстановка е еднакво непозната и неприятна и за двама ни. Може пък на планетата на Пришълците нормалната температура да е 90 градуса. Възможно е тук, където Карсън бавно се пържи, Пришълецът да замръзва.“
А може пък въздухът да е прекалено плътен за Пришълеца, тъй както беше прекалено разреден за Карсън. След разходката той направо се задъхваше. А сега се сети, че въздухът тук не е по-плътен, отколкото на Марс.