А силовото поле стигаше до скалата. Всичко беше напразно. И вода нямаше. Нищо нямаше.
Той изпълзя от ямата и легна на пясъка, като се задъхваше. После повдигна глава да види какво прави Пришълецът. Сигурно правеше нещо.
Така си и беше. Той майстореше нещо от клончетата на храсталака, като ги връзваше с тънки мустачки. Почти квадратно, странно съоръжение с височина около четири фута. Карсън се изкачи на купчината пясък, която беше изкопал, за да го разгледа по-добре. В задния край стърчаха два дълги лоста, единият от които завършваше с вдлъбнатина, която приличаше на чашка. „Прилича на някакъв катапулт“ — помисли си Карсън.
И наистина Пришълецът сложи в чашката един тежък камък, повдигна с едното си пипало другия лост, след това леко завъртя приспособлението, като че ли се целеше, а после лостът с камъка отскочи нагоре и напред.
Камъкът прелетя няколко метра над главата на Карсън, толкова високо, че той даже не се наведе, но като видя докъде е стигнал, подсвирна. Той не би могъл да хвърли камък дори и наполовината на такова разстояние. И дори да отстъпеше до най-задния край на своите владения, ако Пришълецът преместеше приспособлението до самата ограда, камъкът щеше да го настигне.
Над Карсън — вече по-близо — прелетя още един камък.
„Това е опасно“ — реши той.
Трябваше да се направи нещо.
Като се движеше на зиг-заг покрай бариерата, за да не може катапултът да го вземе на прицел, той хвърли по него няколко камъка. Но разбра, че няма смисъл. Можеше да хвърли само малки камъчета толкова далече. И ако уцелеше машината, те отскачаха от нея, без да й навредят. А Пришълецът на такова разстояние без усилие избягваше камъните, Които падаха около него.
Ръката го заболя от умора. Цялото му тяло беше изтощено. Ако можеше само малко да си почине и да не трябваше на всеки трийсет секунди да избягва снарядите. Като залиташе, той отстъпи към задната стена. Но и това не го спасяваше. Камъните долитаха и тук, само че по-рядко, защото механизмът на катапулта трябваше да се наглася по-прецизно.
Отново се промъкна към бариерата. Падна няколко пъти и с мъка се изправяше. Знаеше, че силите му са към края си. И все пак не можеше да спре, докато не извади от строя проклетата машина. Само малко да задреме и повече никоге нямаше да се събуди.
У него проблесна идея след поредния изстрел на катапулта. Снарядът попадна в една от купчините от камъни, които той беше натрупал покрай бариерата, и от удара изскочи искра.
Искра. Огън. Първобитните хора са палили огън от искрите. Ако може да използува сухите храсти за подпалки…
За щастие имаше такъв храст съвсем близо. Той го начупи, доближи го до купчината камъни и търпеливо започна да удря камък по камък, докато една искра попадна върху подобната на прахан дървесина. Дървото се разгоря толкова бързо, че пламъкът опърли веждите му и превърна клонките в пепел за няколко секунди.
Но сега вече той знаеше какво да прави. И малко по-късно, пог прикритието на купчината пясък, изваден от ямата, гореше мъничък огън. По пътя той събра няколко меки клончета, а огънят можеше да се поддържа и с другите храсти, които също горяха, само че по-бавно.
Жилавите мустачки, които приличаха на въжета, почти не горяха. С тях можеше да направи запалителни снаряди. Трябваше само да оплете една топка от клончета с малък камък вътре за тежест и всичко да свърже с мустачките, а после да замахне по-силно.
Приготви си около половин дузина такива снаряди, запали и хвърли първия. Не уцели и Пришълецът бързо започна да отстъпва, като влачеше след себе си машината. Но Карсън беше нащрек и хвърли още няколко снаряда един след друг. Четвъртият изстрел беше точен. Противникът напразно се опитваше да угаси разрастващия се пламък, като го засипваше с пясък. Ноктестите пипала не му помагаха особено. Катапултът изгоря.
Пришълецът застана на безопасно разстояние от огъня и отново съсредоточи вниманието си върху Карсън. И пак човекът беше залян от вълна на ненавист и отвращение, но по-слаба — или Пришълецът беше отслабнал, или Карсън вече знаеше как да се защищава.
Той се оплези на Пришълеца и го прогони с камъни на безопасно разстояние. Противникът се търкулна към задната част на своята половина и отново започна да събира клончета. Изглеждаше, че мисли да прави нов катапулт.
Карсън за стотен път провери дали преградата е на мястото си и изведнъж установи, че е седнал на пясъка до самата бариера, толкова отслабнал, че не може да стане. Усещаше пулсираща болка в ранения си крак, а жаждата во мъчеше все по-силно и по-силно. Но това беше нищо в сравнение с налегналото го пълно изтощение.