— Какъв съвет — продължи Заг — би дал на архангел, заточен на Земята, който е почнал да губи чувството си за гравитация и току подскача из въздуха като чалнат?
Отговорът на брат Беноа беше:
— Остава му само едно — да се върне обратно на небето.
— Това е добре! — възкликна Заг. — Но при положение, че той е отсъствал по време на мача между Луцифер и Свети Михаил, как може да е уверен, че би застанал на страната на последния?
Брат Беноа запита:
— Докато този архангел е бил на Земята, търсил ли е компанията на надменните и пълновластните; на градските управници и други големци?
— Не — отвърна Заг, като същевременно подаде на брат Беноа едно кокоше краче.
Постещият францискански брат отхапа и реши, че му харесва. Наслаждавайки се на това удоволствие, той заяви:
— Да върви на Небето!
— Тогава, сбогом, приятелю — каза архангел Заг.
И просешката наметка, и дрипите на пияница се посипаха сред листата на храста и перата на покойната кокошка. Брат Беноа се втурна към манастира, за да разкаже чудноватата история на игумена.
— Какво държиш в ръката си? — попита го игуменът.
— Пилешка кост.
— А какъв ден от седмицата сме, братко?
— Петък — бе принуден да признае клетият Беноа.
Ето как това велико чудо завърши с изповед. Един ангел, дори един архангел не може да прекара какъвто и да е период от време на Земята, без да направи някоя беля.