Както се шегуват в лагера: когато няма — нищо няма, а има Специално Съвещание.
Разбира се, за удобство то също се нуждае от някакъв входящ код, но за целта си изработва буквени членове, значително облекчаващи боравенето (не се налага да си блъскаш главата, да се съобразяваш с формулировките в Кодекса), и поради ограничения си брой лесни за запомняне дори от децата (част от тях вече споменахме):
АСА — Антисъветска Агитация;
НПДГ — Нелегално Преминаване на Държавната Граница;
КРД — КонтраРеволюционна Дейност;
КРТД — КонтраРеволюционна Троцкистка Дейност (тази буквичка „т“ доста усложнява после живота на зека в лагера);
ПШ — Подозрение в Шпионаж (шпионажът, надхвърлящ подозрението, се предава на съда);
ВВПШ — Връзки, Водещи (!) до Подозрение в Шпионаж;
КРМ — КонтраРеволюционно Мислене;
ИАС — Изповядване на АнтиСъветски настроения;
СОЕ — СоциалноОпасен Елемент;
СВЕ — СоциалноВреден Елемент;
ПД — Престъпна Дейност (на драго сърце я лепват на бившите лагерници, ако няма за какво друго да се хванат).
Е, накрая, най-обемния член:
— ЧС — Член на Семейството на осъден по някоя от предишните букви).
Да не забравяме, че тези букви не се разпределят равномерно по хората и годините, а подобно на членовете в Кодекса и параграфите от Указите, настъпват като внезапни епидемии.
И още една уговорка: ОСО изобщо не претендира да произнася присъди — то не произнася присъди! — то налага административно наказание, и толкоз. В реда на нещата е да разполага и с юридическа свобода!
Но макар наказанието да не претендира да бъде съдебна присъда, то може да бъде до двадесет и пет години, че и разстрел и да включва още:
— лишаване от звания и награди;
— конфискация на цялото имущество;
— строг тъмничен затвор;
— лишаване от право на кореспонденция
и човекът изчезва от лицето на земята още по-сигурно, отколкото чрез примитивната съдебна присъда.
Друго важно предимство на ОСО е, че неговите решения не подлежат на обжалване — няма къде да се оплачеш: не съществува никаква инстанция, нито по-висша, нито по-нисша. То се подчинява само на министъра на вътрешните работи, на Сталин и на Сатаната.
Голямо качество на ОСО е и експедитивността му: единственото, което я ограничава, е машинописната техника.
Най-сетне, ОСО не само не се нуждае да погледне обвиняемия в очите (и по този начин облекчава междутъмничния транспорт), но дори не се интересува от неговата снимка. При голямо задръстване на затворите има и това удобство, че щом следствието свърши, арестуваният може да не заема вече място върху тъмничния под, да не яде даром хляба, а незабавно да бъде пратен в лагер и честно да се труди там. Може да прочете копието от извлечението на присъдата си и значително по-късно.
В привилегированите случаи става така, че арестантите ги свалят от вагоните на гарата на местопребиваването им и още тук, край железопътното платно, ги карат да седнат на колене (за да не избягат, но излиза като за молитва пред ОСО) и начаса им прочитат присъдите. Ала е възможно и друго: през 1938 г. пристигащите в Перебори етапи не знаят нито по кой член са осъдени, нито присъдите си, но писарят, който ги посреща, вече го знае и незабавно намира в списъка: СВЕ — пет години.
А други, работили вече по много месеци в лагера, така и не си знаят присъдите. След това (разказва И. Добряк) тържествено ги строяват — и не кога да е, а на 1 май 1938 г., на фона на разветите червени знамена, и обявяват присъдите им, издадени от тройката в Сталинска област: от десет до двадесет и пет години на човек. А моят лагерен бригадир Синебрюхов бива отправен през същата 1938 г. с цял ешелон неосъждани от Челябинск за Череповец. Нижат се месеци, зековете работят. Изведнъж през зимата, през един почивен ден (забележете в какви дни! Каква полза има ОСО от това?), в лют студ ги изкарват на двора, строяват ги и пристигналият лейтенант им предава, че е изпратен да им обяви решението на ОСО. Но момъкът, изглежда, не лош човек, хвърля поглед към пробитите им обувки, към слънцето в ледени стълбове и казва:
— А впрочем, момчета, няма какво да мръзнете повече. Знайте: на всички ви ОСО е дало по десет години и в много, много редки случаи по осем. Ясно ли е? Марш в бараките!…
Но при такава откровена машинност на Специалното съвещание за какво са изтрябвали и съдилища? Защо ни е конен трамвай, след като си имаме безшумен електрически, от който не можеш да скочиш? За да хрантутим съдиите ли?