Не е съдията този, който съди — той получава само заплата, съди инструкцията! Инструкцията от тридесет и седма година: десет — двадесет — разстрел. Инструкцията от четиридесет и трета: двадесет години каторга — смърт чрез обесване. Инструкцията от четиридесет и пета: на всички наред по десет плюс пет лишавана от граждански права (работна сила за три петилетки).116 Инструкцията от четиридесет и девета: за всички наред по двадесет и пет. (И така истинският шпионин — Шулц, Берлин, 1948 г. — получава десет години, а Гюнтер Вашкау, който никога не е бил шпионин — двадесет и пет. Защото такава е вълната през 1949 г.)
Машината щампова. Веднъж арестуван, ти си лишен от всички права още щом ти изрежат копчетата на портала пред Държавна сигурност и не можеш да избегнеш присъдата си. Юридическите служители свикват толкова с това, че през 1958 г. стават за смях: публикуват във вестниците проект за нови „Основи на наказателното производство в СССР“ и в него забравят за включат алинея за евентуална оправдателна присъда! Правителственият вестник („Известия“, 10.IX.1958 г.) меко ги укорява: „Може да се създаде впечатление, че нашите съдии издават само обвинителни присъди.“
Но да погледнем нещата с очите на юристите: защо всъщност съдът трябва да допуска два изхода, щом и общите избори включват само един кандидат? Ами че оправдателната присъда е икономически безсмислена! Ами че това ще рече, че и осведомителите, и оперативните работници, и следствието, и прокуратурата, и вътрешната охрана в затвора, и конвоят — всички са се трудили нахалост!
Ето ви едно просто и типично съдебно дело. През 1941 г. в нашите бездействуващи войски, разположени в Монголия, оперативните чекистки отдели трябвало да проявяват активност и бдителност. Военният фелдшер Лозовски ревнува някаква жена от лейтенант Павел Чулпеньов и се сеща: Задава на Чулпеньов на четири очи три въпроса: 1. Защо според теб отстъпваме пред немците? (Чулпеньов: имат повече техника, пък и по-рано са мобилизирани. Лозовски: не, това е маньовър, ние ги прилъгваме.) 2. Вярваш ли в помощта на съюзниците? (Чулпеньов: вярвам, че ще ни помогнат, но не безкористно. Лозовски: ще ни излъжат, изобщо няма да ни помогнат.) 3. Защо Ворошилов е назначен да командува Северозападния фронт?
Чулпеньов му отговаря и забравя. А Лозовски написва донос. Извикват Чулпеньов в политотдела на дивизията и го изключват от комсомола: за пораженски настроения, за възхваляване на немската техника, за подценяване стратегията на нашето командуване. Повече от всички ораторствува комсомолският секретар Калягин (същият на Халхин Гол проявява пред Чулпеньов малодушие и сега му се пада удобен случай да се отърве завинаги от свидетеля).
Арест. Една-единствена очна ставка с Лозовски. Предишният им разговор не се обсъжда дори от следователя. Само един въпрос: познавате ли този човек? — Да. — Свидетелят да излезе. (Следователят се страхува, че обвинението може да отпадне.)117
Депресиран от едномесечното си пребиваване в ямата, Чулпеньов се изправя пред трибунала на 36 мотодивизия. Присъствуват: комисарят на дивизията Лебедев, началникът на политотдела Слесарев. Свидетелят Лозовски дори не е призован пред съда. (За да оформят обаче лъжливите показания, вече след съдебното заседание вземат подписа и на Лозовски, и на комисаря Серьогин.) Въпросите на съда: имали ли сте разговор с Лозовски? Какво ви е питал? Какво сте му отговорили? Чулпеньов простодушно обяснява, че все още не вижда своята вина. „Че малко ли хора разговарят?“ — наивно възкликва той. Съдът е отзивчив: „Кой именно? Назовете ги.“ Но Чулпеньов не спада към тяхната порода! Дават му последната дума. „Моля съдът още веднъж да провери моя патриотизъм, да ми възложи смъртно опасна задача!“ И, о, наивен юначага: „На мен и на този, който ме е оклеветил, на двамата заедно!“
Е, не, казано ни е да преследваме подобни рицарски прояви сред народа. Лозовски има за задача да изписва хапове на бойците, а Серьогин — да ги възпитава118.) Има ли значение дали ще умреш, или не? Важното е, че ние сме стояли на стража. Излизаме, изпушваме по цигара и се връщаме: десет години лагер и три без граждански права.
Подобни дела през войната надхвърлят десет във всяка дивизия (иначе ще е скъпичко да се издържа трибунал). А колко са всичко дивизиите — нека читателят пресметне сам.
116
Както Бабаев, който, вярно, е битов нарушител, им изкрещява: „Дръжте ме, ако щете, триста години с намордник! И до смъртта си няма да гласувам за вас!“ — Б.а. (В този случай „намордник“ означава лишаването от политически права. — Б.пр.
117
Сега Лозовски е кандидат на медицинските науки, довее в Москва, животът му е устроен благополучно. Чулпеньов е шофьор на тролейбус. — Б.а.
118
Виктор Андреевич Серьогин сега е в Москва, работи в комбинат за битово обслужване към Моссъвет. Живее добре. — Б.а