А съдилищата?
Че как без тях! Само за месец след Октомврийската революция са създадени и съдилища — първо, народни съдилища, избирани свободно от работниците и селяните, но при условие, че съдиите имат непременно „политически опит в пролетарските организации на партията“ и след „предварителна старателна проверка на това дали кандидатите са подходящи за назначаване“ от изпълнителните комитети на районните съвети, от които могат да бъдат отзовани по всяко време. (Декрет за съдилищата 1, 24 ноември 1917 г., параграфи 12 и 13.) А щом е така, и народните съдии започват да бъдат избирани не всенародно, а просто назначавани от изпълнителните комитети на съветите — което е едно и също, тъй като съветите, както е известно, изразяват интересите на трудещите се маси.
Второ, и дори първо, със същия декрет от 24 ноември 1917 г. са учредени работнически и селски революционни трибунали, като се почне от районните и околийските. Замислени са като орган на пролетарската диктатура и става така, че революционните трибунали възникват мигновено навсякъде, докато народните съдилища не се появяват още много месеци, особено в затънтените краища. И така, революционните трибунали поемат всички дела, включително наказателните.
Но ще ви успокоим, разликата между народните съдилища и трибуналите не е чак толкова голяма: когато по-късно, през 1919 г., ще се появят наченките на наказателното право на РСФСР, там характеристиката на първите и вторите съдилища почти ще съвпадне; и за едните, и за другите няма никакви ограничения по отношение на издаваните присъди, и едните, и другите трябва да са с напълно развързани ръце: законът не предвижда никакви наказателни санкции и съдилищата се ползуват с абсолютна свобода в избора на репресиите, имат неограничено право в прилагането им (ако е лишаване от свобода, може за неопределен срок, тоест до специално разпореждане). Народният съд, също както и революционният трибунал, се ръководи само от революционното правосъзнание и революционната съвест. Присъдите и на едните, и на другите съдилища са окончателни и не подлежат на обжалване в нито една инстанция. Народните съдилища, както и революционните трибунали, не са свързани в дейността си с никакви формални условия, единственото мерило за оценка е степента на вредата, която подсъдимият е причинил с действията си на интересите на революционната борба, присъдата се определя по целесъобразност в интерес на отбраната и трудовото строителство. (В началото в революционните трибунали има дори заседатели, назначавани от местните съвети, но след това придобиват своята по-точна форма на постоянна тройка, ала така, че един член от тройката да се излъчва от местната колегия на губернската ЧК — и по този начин се осъществява на всички равнища живата спойка между революционните трибунали и ЧК.)
На 4 май 1918 г. излиза декрет за създаването на Върховен революционен трибунал при ВЦИК — и тогава се предполага, че трибуналите са изградени окончателно. Но, о, колко все още сме далече от това!
Оказва се, че за да се поддържа дейността на железниците, е необходимо още да се създаде единна за цялата страна система от Революционни железничарски трибунали.
След това — единна система от Революционни трибунали във войските за вътрешна охрана.
През 1918 г. всички тези системи действуват вече задружно, като не дават на територията на РСФСР никакво убежище на престъпленията и провиненията срещу революционната борба на масите — зоркото око на другаря Троцки обаче вижда несъвършенството на тази пълнота и на 14 октомври 1918 г. той подписва заповед за формирането на още една нова система от Революционни военни трибунали.
Изцяло зает с грижите за Реввоенсъвета на републиката и със спасяването на републиката от външните врагове, този наш вожд и вдъхновител, без да добавя някаква по-подробна разработка на замисъла си, избира изключително сполучливо за председател на Централния революционен военен трибунал на републиката другаря Данишевски, който не само блестящо създава и развива цялата система на още новите трибунали, но и изготвя теоретичната им аргументация под формата на отделна брошура.123 Един екземпляр от брошурата се е запазил по чудо и попадна у нас. Наистина, на брошурата има печат с надпис „поверително“ — но предвид голямата давност може би ще ми бъде простено да й дам известна гласност (казаното по-горе за съдилищата е взето също оттам).
123
К. Х. Данишевский. Революционные Военные Трибуналы. М. Издание Реввоентрибунала Республики. 1920. — Б.а.