Веднага след Октомври в духа на неговите лозунги и както е било вече прието в армията от февруари 1917 г., се предполага, че в Червената армия ще действуват изборни полкови и дивизионни съдилища. Но още преди да са се насладили на демократичната им дейност, ето че изобщо се отказват от тях. И без това навсякъде възникват самоволно военнополеви съдилища, тройки, а по собствена инициатива действуват (разстрелват) фронтовите органи на ВЧК и също по собствена инициатива — органите на контраразузнаването, предшествениците на специалните отдели. През ония жестоки за републиката месеци, когато другарят Троцки казва във ВЦИК: „Ние, синовете на работническата класа, сключихме договор със смъртта, а следователно и с победата“ — през ония жестоки месеци е трябвало да се принудят всички и всеки да се стегнат и да изпълнят своя дълг.
„Революционните военни трибунали са преди всичко органи на унищожението, изолацията, обезвреждането и тероризирането на враговете на работническо-селското отечество и едва след това — съдилища, установяващи степента на виновност на даден субект“ (стр. 5). „Революционните военни трибунали са още по-извънредни от революционните трибунали, врязали се в общата стройна система на единния народен съд“ (стр. 6).
Нима има още по-извънредни? Дъхът ти спира, не ти се вярва дори: какво по-извънредно от трибунала? Техният заслужил деятел, покровителят на множество присъди от ония години, ни пояснява:
„Наред със съдебните органи трябва да съществуват и органи, които да са, ако щете, за съдебна разправа“ (стр. 8).
Сега вече ясно ли ти е, читателю? От една страна ЧК — това е извънсъдебна разправа. От друга страна — революционният трибунал, много опростен, крайно безмилостен, но все пак отчасти нещо като съд. А между тях? Досещате ли се? А между тях липсва тъкмо орган за съдебна разправа — и тъкмо това е Революционният военен трибунал!
„От първия ден на своето съществуване революционните военни трибунали бяха бойни органи на революционната власт… Веднага бяха възприети определен тон и курс, недопускащи никакви колебания… Трябваше умело да се възползуваме от натрупания революционнотрибунален опит и да го развием по-нататък“ (стр. 13) — и това е още преди първата инструкция, издадена едва през януари 1919 г. Също така за сближаване с ЧК бива използуван и опитът единият член на революционния военен трибунал да се назначава от Специалния отдел на фронта. Но фронтовете съществуват временно — и вместо да изчезват с тяхното отмиране, революционните военни трибунали биват учредявани в областите и окръзите „за борба и непосредствена разправа по време на въстания“ (стр. 19).
Революционните военни трибунали съдят за „трудово дезертьорство“, което „при дадената обстановка е контрареволюционен акт, също както и въоръженото въстание срещу работниците и селяните“ (стр. 21) — кой ли е толкова многоброен, че да въстане и срещу работниците, и срещу селяните? Дори — за „грубо отношение към подчинените, за небрежно изпълнение на служебните задължения, безотговорно отношение към работата, непознаване на своите права…“ (стр. 23) и т.н., и т.н. Революционните военни трибунали са не само за военните, но и за всички цивилни лица, живеещи в района на фронта. Те са орган на класовата борба на трудовия народ. За да не възникват спорове с революционните военни трибунали, действуващи в съседство с тях, се споразумяват така: който каквото дело вземе за разследване, той и съди — и решението му не подлежи на преразглеждане и обжалване. Присъдите се регулират в зависимост от военното положение: след победата на Юг от пролетта на 1920 г. постъпва директива революционните военни трибунали да намалят разстрелите — и действително за първото полугодие разстреляните са само 1426 (без присъдите на революционните трибунали! на железничарските трибунали! на трибуналите на войските за вътрешна охрана! на ЧК! на Специалните отдели — да си спомним и столипинската цифра 950, възпряла анархията от убийства из цяла Русия, да си спомним и 894-мата души за осемдесет години в Русия). А през лятото на 1920 г. започва войната срещу Полша — и само през юли-август революционните военни трибунали (без… без… без) издават 1976 смъртни присъди чрез разстрел (стр. 43, данни за следващите месеци не са приложени).