Революционните военни трибунали имат право на непосредствена незабавна разправа с дезертьорите и с агитаторите срещу Гражданската война (т.е. с пацифистите — стр. 37). Трябва да се прави разлика между криминално убийство (не разстрел) и политическо убийство (разстрел) (стр. 38); между кражба от частно лице (трибуналите трябва да са „внимателни и меки“, защото буржоазните богатства тласкат хората към кражба) и кражба на народно достояние („цялата тежест на революционното наказание“). „Невъзможно, а и неразумно би било да се състави кодекс на наказанията“, но е „невъзможно и без ръководни директиви и инструкции“ (стр. 39). „Много често на революционните военни трибунали се налага да работят в обстановка, в която е трудно дори да се определи дали трибуналът действува в качеството си на такъв или просто като боен отряд. Често… се наблюдава паралелна работа в заседателната зала на трибунала и на улицата.“ Разстрелът „не може да се смята за наказание, това е просто физическо унищожаване на врага на работническата класа“ и „може да бъде приложен с цел да сплаши (да тероризира) подобни престъпници“ (стр. 40). „Наказанието не е възмездие за «вина», не е изкупление на вината…“ Трибуналът „установява личността на престъпника, доколкото… е възможно да се установи въз основа на неговия начин на живот и на миналото му“ (стр. 44).
В революционните военни трибунали „отпада самият смисъл на апелационното право, установено от буржоазията… При съветския строй това разтакаване не е нужно на никого“ (стр. 46). „Да се прилага практиката на апелация, е абсолютно недопустимо“, „правото на касационни жалби не се признава“ (стр. 49). „Присъдата следва да се приведе в изпълнение почти незабавно, за да бъде ефектът от репресията колкото се може по-голям“ (стр. 50), „необходимо е на престъпниците да се отнеме всякаква надежда за отмяна или преразглеждане на присъдата, издадена от революционния военен трибунал“ (стр. 50). „Революционният военен трибунал е необходим и верен орган на Диктатурата на пролетариата, призван чрез нечувано разорение, чрез океани от кръв и сълзи да изведе работническата класа… в света на свободния труд, на щастието на трудещите се и на красотата“ (стр. 59).
Бихме могли да цитираме още и още, но стига! Да вникнем в това минало и да преминем по тогавашната карта на обхванатата ни в пламъци страна, да си представим тези живи човешки местности, неназовани в трибуналната брошура. Всяко превземане на град през Гражданската война е белязано не само с пушечни изстрели в двора на ЧК, но и с безсънни заседания на трибунала. И за да получи човек куршум, не трябва да е непременно бял офицер, сенатор, помешчик, монах, кадет или есер. Белите меки, пощадени от мазоли ръце са достатъчно основание за разстрел през ония години. Но можем да се досетим, че в Ижевск или Воткинск, в Ярославъл или Муром, в Козлов или Тамбов метежите са излезли солено и на загрубелите ръце. В тия свитъци — за извънсъдебната и съдебната разправа — стига някога да бъдат разгърнати пред нас, най-удивителен ще бъде броят на обикновените селяни. Защото нямат чет селските вълнения и въстания от осемнадесета до двадесет и първа година, макар да не красят цветните страници на „История на Гражданската война“ — никой не е фотографирал или снимал за киното тези възбудени тълпи с колове, вили и брадви, тръгнали срещу картечниците, а сетне с вързани ръце — десет за един! — в редици, изправени за разстрел. Сапожокското въстание се помни само в Сапожок, пителинското — само в Пителино. От същия обзор на Лацис за въпросната година и половина в двадесет губернии научаваме и броя на потушените въстания — 344.124 (Още от 1918 г. селските въстания ги пишат за „кулашки“, понеже не може селяни да въстават срещу работническо-селската власт! Но как да си обясним, че всеки път въстават не три къщи в селото, а цялото село. Защо бедняшката маса не убива с вилите и секирите си въстаналите „кулаци“, а тръгва заедно с тях срещу картечниците? Лацис: „С обещания, клевети и заплахи [кулакът] принуждаваше останалите селяни да участвуват в тези въстания.“125 Но какво по-щедро на обещания от лозунгите на бедняшкия комитет? Какво по-заплашително от картечниците на ЧОН (Частите със специално предназначение)!