И очевидно може да ни помогне единствено обвинението.
Ето че получихме от доброжелатели неунищожен екземпляр от книгата с обвинителните речи на пламенния революционер Н. В. Криленко127, народен комисар по военните дела, върховен главнокомандуващ, по-късно създател на Отдела за извънредните съдилища към Народния комисариат на правосъдието (готви му се персонален пост на Трибун, но Ленин отменя този термин128), прочутия обвинител на най-грандиозните процеси, а накрая разобличен като злостен враг на народа. И ако все пак искаме да направим нашия кратък обзор на публичните процеси, ако ни блазни изкушението да глътнем от съдебния въздух на първите следреволюционни години — трябва да съумеем да прочетем тази книга. Друг избор нямаме. А всичко липсващо, всичко провинциално трябва да възстановим мислено.
Разбира се, предпочитаме да разполагаме със стенограмите на тези процеси, да чуем с ушите си задгробно драматичните гласове на първите подсъдими и на първите адвокати, когато още никой не може да предвижда в каква неумолима върволица ще бъдат погълнати всички — дори членовете на революционните трибунали.
Издаването на стенограмите обаче, обяснява Криленко, „беше неудобно по редица технически причини“ (стр. 4), удобни са само обвинителните му речи и присъдите на трибуналите, тогава вече напълно съвпадащи с исканията на обвинителя.
Архивите на Московския и на Върховния революционен трибунал се оказват (към 1923 г.) „изцяло неподредени… По редица дела стенограмата… е до такава степен неясна, че трябваше или да се унищожават цели страници, или текстът да се възстановява по памет“ (!), а редица големи процеси (включително по метежа на левите есери, по делото на адмирал Шчастни, по делото на английския посланик Локарт) са се водили изобщо без стенограма (стр. 4-5).
Странно. Процесът по делото на левите есери не е дребна работа — след Февруари и Октомври това е третата отправна точка в нашата история: преходът към еднопартийната система в държавата. И разстреляните не са малко. А не е водена стенограма.
А „военният заговор“ от 1919 г. е „ликвидиран от ВЧК по реда на извънсъдебната разправа“ (стр. 7), с което е „доказано неговото наличие“ (стр. 44). По него са арестувани повече от хиляда души129 — възможно ли е за всички да се организират процеси?
Иди, че след всичко туй разказвай както трябва за съдебните процеси от ония години…
Но все пак научаваме важни принципи. Например върховният обвинител ни съобщава, че ВЦИК има право да се намесва във всяко съдебно дело. „ВЦИК опрощава и наказва неограничено по своя преценка“ (стр. 13, курсивът мой. — А. С). Например заменя присъда от шест месеца с десет години (и както читателят разбира, не се събира на пленум целият ВЦИК, а, да речем, Свердлов поправя присъдата в кабинета си). Всичко това, обяснява Криленко, „благоприятно отличава нашата система от фалшивата теория за разделянето на властта“ (стр. 14), от теорията за независимата съдебна власт. (Вярно, и Свердлов казва: „Добре, че у нас законодателната и изпълнителната власт не са разделени както на Запад с непроницаема стена. Всички проблеми може бързо да се решат.“ Особено по телефона.)
Още по-откровено и точно Криленко формулира речите си, проехтели на тези трибунали, общите задачи на съветския съд, когато той е „едновременно и творец на правото (курсивът е на Криленко)… и оръдие на политиката“ (стр. 3, курсивът мой. — А.С.).
Творец на правото — защото четири години няма никакви кодекси: царските са отречени, нови не са разработени. „И нека не ми разправят, че нашият наказателен съд трябвало да действува на базата изключително на съществуващите писани норми. Живеем в процеса на Революцията…“ (Стр. 407) „Трибуналът не е съдът, в който трябва да се възродят юридическите тънкости и хитроумни плетеници… Ние творим ново право и нови етични норми“ (стр. 22, курсивът мой — А.С.). „Колкото и да говорят тук за вековечния закон на правото, справедливостта и така нататък — ние знаем… колко скъпо ни костват те“ (стр. 505, курсивът мой — А.С.).
(А ако сравняваме вашите присъди с нашите, може и да не са ви коствали толкова скъпо? Може пък с вековечната справедливост да е по-уютно?…)
Юридическите тънкости не са нужни, защото не се налага да се изяснява виновен ли е подсъдимият, или не е виновен: понятието виновност, това старо буржоазно понятие, сега е премахнато (стр. 318).
И така, узнаваме от другаря Криленко, че революционният трибунал не е онзи съд! На друго място чуваме от него, че трибуналът изобщо не е съд: „Трибуналът е орган на класовата борба на работниците, насочен срещу техните врагове“, и трябва да действува „от гледна точка на интересите на Революцията… имайки предвид най-желателните за работниците и селските маси резултати“ (стр. 73).
127
Н. В. Криленко. „За пять лет (1918–1922)“. Обвинительные речи по наиболее крупным процессам, заслушанным в Московском и Верховном Революционных Трибуналах. ГИЗ, М-Пгд, 1923. — Б.а.